3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 02.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.д. № 599 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 21079/20.11.2019 г., предявена от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките представлявана от директор доц. д-р Л. Г., срещу разпореждане от 09.10.2019 г. за издаване на изпълнителен лист. Претендира се отмяна на обжалваните разпореждане, като е посочено, че определението въз основа, на което е издаден изпълнителния лист, не представлява валидно изпълнително основание и че нито решението, нито определението за разноски са влезли в сила, тъй като е била подадена частна жалба срещу определението и касационна жалба срещу решението. Освен това съгласно чл.243, ал.2 ГПК не се допускало изпълнение на невлязъл в сила съдебен акт срещу държавните учреждения. Твърди се още, че въззивният съд вместо да определи възнаграждението за особения представител, което да бъде внесено по сметката на въззивния съд, ги е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят адвокатския хонорар.
В срок е постъпил отговор от особения представител – адв. К. Г.. Изложени са доводи за недопустимост състоящи се в това, че се касае за акт, който неподлежи на самостоятелно обжалване. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок от лице което има правен интерес от обжалване, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване/, и основателна поради следните съображенията:
С молба вх. № 10587/ 28.05.2019 г. подадена от особения представител на въззиваемата страна е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В отговор на молбата въззивникът – сега частен жалбоподател посочил, че не са определени разноски за особения представил по въззивното производство и поискал такива да бъдат определени съобразно чл.36, ал.2 ЗА.
С определение № 2753/12.08.2019 г. постановено по реда на чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд уважил молбата на особения представител и осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК настоящия жалбоподател да заплати сумата от 3465 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Постъпила е молба с вх. № 16496/05.09.2019 г. от особения представител, с която е поискано, след като влезе в сила определение № 2753/12.08.2019 г., да бъде снабдена със заверен препис и касов ордер за определеното възнаграждение.
За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският апелативен съд приел, че се касае за акт, подлежащ на изпълнение съобразно чл.404, т.1 ГПК, поради което молбата с вх. № 16496/05.09.2019 г. за издаване на изпълнителен лист, се явява основателна. С тези мотиви съдът разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист съобразно определение № 2753/12.08.2019 г. по гр.д. № 2396/2018 г. на Софиийския апелативен съд.
Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на основание, посочено в чл. 404 ГПК. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, респ. определението по чл.248 ГПК не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, б. „а“ ГПК, тъй като не фигурира сред изброените. Тоест вземането за присъдените с въззивното решение / определение разноски не подлежи на изпълнение преди влизането му в сила. В настоящия случай определението постановено по реда на чл.248 ГПК не е влязло в сила, тъй като срещу него и въззивното решение има подадена редовна частна жалба № 16018/23.08.2019 г. и редовна касационна жалба № 12047/17.06.2019 г., като производствата по тях са висящи. С оглед на това незаконосъобразно е прието, че невлязлото в сила определение за разноски подлежи на принудително изпълнение, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист обезсилен.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на Софийския апелативен съд от 09.10.2019 г. за издаване на изпълнителен лист за присъдени в полза на особения представил адв. К. Г. разноски определени с невлязлото в сила определение № 2753/12.08.2019 г. постановено по гр.д. 2396/2018 г. на С. апелативен.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден в полза на особения представил адв. К. Г. за присъдените с невлязлото в сила определение на Софийския апелативен съд разноски в размер на 3465 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: