Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 21.03. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д. № 957/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 16859 от 17.12.2015 г. на Д. Л. И., чрез пълномощника му адв. Е. А. от АК-С., против въззивно определение № 3241 от 18.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 4403/2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, с което като е потвърдено определение № 679 от 08.09.2015 г. по гр.д. № 49/2015 г. на Пернишкия окръжен съд, е оставена без уважение молбата, инкорпорирана в частна жалба на адв. Е. А., като пълномощник на жалбоподателя Д. Л. И., за продължаване на срока за касационно обжалване на решение № 64 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 49/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба, като сочи, че в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, свързани с приложението на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на съдебна практика, съдържаща се в определение № 590 от 26.09.2013 г. по гр.д. № 5308/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 741 от 27.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7087/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., които представя.
Ответницата по частната жалба М. Д. Д. И., действаща със съгласието на своята майка Б. Е. С., чрез процесуалния й представител адв. М. Е. от АК – П. е изразила становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно с определението си съставът на Пернишкия окръжен съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по гр.д. № 49/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд въззивно решение № 64 от 04.03.2015 г., с което е потвърдено решение № 1005 от 10.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4732/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд за изменение на издръжка, определена със спогодба по гр.д. № 9237/2013 г. по описа на Районен съд Перник. Изложени са съображения, че жалбоподателят е бил редовно уведомен чрез надлежно упълномощения му процесуален представител, чийто служебен ангажимент във връзка с явяване на съдебно заседание по друго дело, не представлява особено непредвидено обстоятелство, доколкото е било възможно да организира защитата си и предвиди явяването си в съдебното заседание в Пернишкия окръжен съд, поради което не може да служи като основание за уважаване на молбата за възстановяване на пропуснатия срок.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
За да са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивните решения и определения, следва съдът да е извършил проверка за тяхната валидност и допустимост, като това задължение намира приложение и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по дело, решението, по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 З.. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно определение, с което е отказано възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване на въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Следователно и по арг. на § 14 ПЗР З., подадената на 17.12.2015 г. – след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по дело по иск за издръжка, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответницата по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените за настоящото частно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 16859 от 17.12.2015 г. на Д. Л. И. от [населено място], [община] против определение № 3241 от 18.11.2015 г., постановено по ч.гр. д. № 4403/2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 957/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. Л. И., [населено място], [община] да заплати на М. Д. Д. И. от [населено място] направените по делото разноски за настоящото частно производство в размер на 100 /сто/ лева.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: