ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. София, 21.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 1223 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12992/23.12.2016 г. на И. А. К. против определение № 421/20.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2995/2016 г. по описа на ВКС, в състав на Четвърто гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната против определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 13.11.2015 г. по гр.д. № 43673/2015 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на И. К. по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и частната касационна жалба против определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд, да бъде разгледана по същество. Твърди, че определението е недопустимо и неправилно, поради постановяването му в противоречие с Конституцията на Република България, както и на материалния и процесуалния закон.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Гражданско дело № 43673/2015 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на И. А. К. срещу Административен съд – София-град и съдия П. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на противоправното поведение на ответните страни, изразяващо се в забавено издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 1678/06.02.2014 г. по адм.д. № 9152/2013 г. по описа на ВАС в периода от 14.02.2014 г. до 24.11.2014 г., както и с постановяването на разпореждане от 24.06.2015 г. по адм.д. № 5976/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, 14 състав, с което е отказано освобождаване на жалбоподателя от държавна такса, както искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от по 1 000 лв. от всеки ответник, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното противоправно поведение. Първоинстанционният съд е приел, че установителните искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са недопустими, доколкото съществуването или несъществуването на факти с правно значение може да бъде установено по пътя на исковата защита единствено в предвидените в закон случаи – арг. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Приел е, че искът с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу П. Г. за заплащане на сумата от 1 000 лв. – неимуществени вреди, е недопустим на основание чл. 132, ал. 1 К., тъй като твърдените вреди произтичат от действия на последния в рамките на неговия функционален имунитет. С оглед така установената недопустимост на част от предявените искови претенции първоинстанционнитят съд е прекратил производството по делото в частта по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против Административен съд – София-град и съдия П. Г. и по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД против П. Г., с постановяване на определение от 13.11.2015 г., потвърдено с определение № 1915/25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 704/2016 г. на Софийски градски съд.
Против определението на въззивния съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 20517/15.02.2016 г. на И. К., която е оставена без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, в частта по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД с обжалваното определение на касационната инстанция.
Правните изводи, до които е достигнал съставът на IV г.о. на ВКС, обективирани в мотивите към обжалвания акт, са правилни и съответстват изцяло на действащата процесуална уредба, регламентираща обжалването на определенията.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./ и определя като критерий за допускане на касационното обжалване цената на иска – не по малко от 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на гр.д. № 43673/2015 г. на Софийски районен съд е предявена от И. А. К. претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 1 000 лв., поради което в тази част постановеното в производството по обжалване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения определение № 421/20.09.2016 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 2995/2016 г., се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 421/20.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 2995/2016 г. по описа на ВКС, в състав на Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.