3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 23.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 946 по описа за 2011г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. и С. И. Т., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв. Д. С. – наследници на ищеца И. Ю. Т., починал в хода на първоинстанционното производство, срещу решение № 20 от 28.06.2011г. по в. т. дело № 150/2011г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: кога следва да бъдат върнати надвнесения дялов капитал и внесената гаранция от член на управителния орган на кооперация, както и относно дължимостта и размера на главница и лихви по предоставени заеми от член-кооператор на кооперация.
Ответникът ТПК „Съединение” в ликвидация, [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. По отношение на понятието„търговско дело” липсва легална дефиниция в закона. Критерият за „търговско дело” е по-широк от преценката на понятието „търговска сделка” и „търговски спор” по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от правоотношения, възникнали във връзка с участие на член в кооперация, плащане на определени дялови вноски, предоставяне на средства под формата на заем на кооперацията и заплащане на лихви по заемите, ако такива са определени от общото събрание на кооперацията.
В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което решение № 20/30.03.2011г. по гр. дело № 92/2010г. на Тутракански районен съд е обезсилено в частта, с която ответникът ТПК „Съединение”, [населено място] е осъден да заплати на наследниците на И. Ю. Т. – С. И. Т. и С. И. Т. надвнесен дялов капитал над сумата 375 лв., и сумата 1 907,43 лв. – невъзстановен заем от кооперацията на И. Ю. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, първоинстанционното решение е отменено за сумата 375 лв. – надвнесен дялов капитал и сумата 7 363,36 лв. – неплатени лихви по предоставени от И. Ю. Т. заеми на кооперацията и вместо това предявените от наследниците на И. Ю. Т. – С. И. Т. и С. И. Т. срещу ТПК „Съединение”, [населено място] искове за заплащане на 375 лв. – дялов капитал и за 7 363,36 лв. – неплатени лихви по предоставени от И. Ю. Т. заеми на кооперацията са отхвърлени, а С. И. Т. и С. И. Т. са осъдени да заплатят на ТПК „Съединение” в ликвидация, [населено място] разноски за двете съдебни производства в размер 571,62 лв.
Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношение, възникнало между наследодателя на ищците и ответната кооперация във връзка с участието му като член на кооперацията, надплатена от него дялова вноски и предоставени на кооперацията средства под формата на заем и претенция за лихви за заетите средства. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 28.07.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторите трябва да заплатят на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер 260 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. И. Т. и С. И. Т., двамата от [населено място], срещу решение № 20 от 28.06.2011г. по в. т. дело № 150/2011г. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА С. И. Т. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 и С. И. Т. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 19 да заплатят на ТПК „Съединение” в ликвидация, [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.