6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 28.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 235 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Спортен клуб „Черно море – Бриз“, [населено място] чрез процесуален представител адв. С. К. К. срещу решение № 1765 от 21.11.2011г. по т. дело № 1728/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 180 от 07.02.2011г. по т. дело № 819/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав е отхвърлен предявеният от Спортен клуб „Черно море – Бриз“, [населено място] срещу Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“, [населено място] иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетото решение по т. 1 от дневния ред за промени в устава от проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на сдружението и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски за двете инстанционни производства общо в размер 326 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора правни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата /решение № 148/09.03.2009г. по гр. дело № 1738/2008г. на СГС, 6 състав/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на константна практика на съдилищата и ВКС:
1/ Дали решението по т. 11 от Протокола на процесното ОС от 20.03.2010г., с което се потвърждават решенията на УС и Мандатната комисия за ограничаване на правата на ищеца за допълнителни делегати с право на глас, представлява правопрепятстващ за ищеца факт, при положение, че има съвпадение на изводите и на двете съдебни инстанции /СГС и САС/, че тълкуването на УС на Б. и Мандатната комисия по приложение на чл. 16.2 от Устава на Б. е незаконосъобразно и „не съответства на формулираното в разпоредбата значение“;
2/ Признатото за порочно решение на УС и Мандатната комисия по тълкуване разпоредбата на чл. 16.2 от Устава на Б. не става ли решение на ОС и оттам не е ли също толкова незаконосъобразно и противоуставно;
3/ Може ли чрез решение на ОС да се валидира едно незаконосъобразно решение на УС и Мандатната комисия за определяне на делегатския състав с право на глас при провеждане на ОС от 20.03.2010г.;
4/ „След като Мандатната комисия събира документите относно правото на допълнителни делегати с право на глас преди ОС, след като се произнася, че на ищеца няма да му бъдат допуснати претендираните от него 6 допълнителни делегата с право на глас, след като прилага това свое решение при формиране на делегатския състав по време на провеждане на ОС и не допуска на нито един член на Б. допълнителни делегати с право на глас, законосъобразно ли е тези действия да бъдат отделени едни от други или при решаване на делото следва да се вземат под внимание всички действия и решения на Мандатната комисия за периода на съществуването й, от формирането й като помощен орган до провеждането на ОС, за което е създадена“;
5/ При предявен иск с петитум отмяна на решенията на ОС за промяна на Устава на Б. поради незаконосъобразност, при нарушение на Устава от незаконосъобразен и противоуставен делегатски състав, „има ли право ищецът да се позове на всички допуснати нарушения при формиране на делегатския състав и може ли допуснатите от УС, респективно Мандатната комисия и потвърдени с решение на ОС нарушения на Устава и закона да се тълкуват в полза на извършилия нарушенията ответник по касационната жалба“.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По отношение на релевирания порок в процедурата по свикване на проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“ за нарушение на чл. 60.2 от Устава, а именно, че материалите за Общото събрание са публикувани на 18.03.2010г. в 20.10 ч. и в обявения дневен ред в публикацията в „Държавен вестник“ няма данни какви промени в Устава ще се приемат, въззивният съд е приел, че публикуваната в „Държавен вестник“ покана е в срок и със съдържание съгласно регламентацията на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, която разпоредба, а също разпоредбата на чл. 24.2 от Устава не включват предложения за решения, и е установил, че на 01.03.2010г. на електронната страница на СДЦ „Българска федерация по ветроходство“ в раздел „Новини“ са публикувани обобщени предложения за промени в устава. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че публикуването впоследствие на 18.03.2010г. на електронната страница на ответното сдружение на материали за Общото събрание не представлява нарушение на процедурата по свикване на Общото събрание, тъй като разгласяването на проекта е направено съгласно чл. 60.2 от Устава две седмици преди 20.03.2010г. и с публикуването на проекта не се фиксира забрана по инициираните промени да се внасят изменения, с оглед целта на публикацията членовете да бъдат информирани, за да упражнят правото си да участват при вземането на решенията и изразят становище. Липсата на твърдения порок при свикване на процесното Общо събрание е аргументирана и с обстоятелството, че не се касае до пречки за осъществяване на правото на ищеца да бъде информиран или неосигуряване на достъп до материалите, които биха могли да бъдат налице, ако ищецът активно е упражнил правото си или е проявил дължимата грижа, какъвто не е настоящият случай.
Относно твърдените от ищеца нарушения при провеждане на Общото събрание на 20.03.2010г. поради грубо нарушаване на трайно установените и прилагани правила в ответното сдружение /чл. 16.2 и чл. 16.3 от Устава/, концепция и методика за определяне на представителството на клубовете в ОС чрез един делегат по право и допълнителни делегати, излъчвани от членовете, възизвната инстанция е приела, че такива нарушения не са допуснати. Поради противоречието в разпоредбите на чл. 16.2 и чл. 16.3 от Устава решаващият съдебен състав е тълкувал двете разпоредби и е направил извод, че възможността за излъчване на допълнителни делегати следва да се тълкува в смисъл, че съответният клуб – член на Б. има право да излъчва по един делегат за член на ОС, ако отговаря на едно от условията от чл. 16.2.1 до 16.2.6 от Устава, като максималният брой делегати не трябва да надвишава седем души /един делегат по право и шест допълнителни по всеки един критерий/. Поради това е прието, че изложеното от мандатната комисия тълкуване на чл. 16.2 в приложената по делото кореспонденция не съответства на формулираното в разпоредбата значение. Като е съобразил, че действията на мандатната комисия, свързани непосредствено с формиране на кворума от делегати на 20.03.2010г., са релевантни за спора, въззивният съд е установил, че на 20.03.2010г. се е явил само един делегат като представител на СК „Черно море – Бриз“ – С. К. и липсват доказателства ищецът да е заявил участие с избраните от него по протокола от 21.02.2010г. седем делегата и мандатната комисия да го е възпрепятствала. Изводът за липса на твърдяното нарушение на чл. 16.2 – чл. 16.3 от Устава е аргументиран и с обстоятелството, че в анкетната карта и кореспонденцията ищецът е претендирал признаване на правото на шест допълнителни делегата, защото отговаря на всички критерии, като впоследствие е заявил, че първото условие не е възможно да се изпълни поради обективни причини, а по второто условие е отрекъл доводите на федерацията, но независимо от това е продължил да настоява в кореспонденцията да участва в ОС с максимален брой делегати. Поради неустановяване от ищеца на релевираното недопускане на делегати в ОС и липсата на действия на ОС, респективно мандатната комисия, които да представляват правопрепятстващ за ищеца факт да участва в ОС с делегати съобразно претенциите му, въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението за нарушение на процесното сублективно право.
Твърдяното от ищеца нарушение при формиране на кворума на ОС с оглед участието на клубове, които не са заплатили встъпителна вноска е прието за неоснователно поради това, че съгласно чл. 31.12 във връзка с чл. 17 от Устава правопораждащ факт за членство в сдружението е решението на управителния съвет, от който момент възникват всички права и задължения за спортния клуб, част от които е правото на участие в ОС, като заплащането на встъпителна вноска не съществува като предпоставка за членство в устава. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че правилността на решението на УС за приемане на съответния член е предмет на процедурата по чл. 20.6 от устава /обжалване на решението на УС пред ОС от всяко заинтересовано лице/ и при липса на данни за отмяна на решенията, с които са приети сочените от ищеца клубове за членове на сдружението, последните не могат да бъдат лишени от правото да участват с делегати в Общото събрание.
Въззивната инстанция е приела за неоснователен и доводът на ищеца за незаконосъобразност на решенията на ОС поради обстоятелството, че не е разгледана внесената от него жалба до Управителния съвет срещу ограничаване на правата му на допълнителни делегати. Изводът е аргументиран със съдържанието на т. 11 от протокола на ОС от 20.03.2010г., установяващ проведените разисквания по представената от пълномощника на СК „Черно море – Бриз“ жалба срещу решението на УС от 14.03.2010г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Първият посочен от касатора материалноправен въпрос е относим към предмета на делото и е свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от доказателствата и установената фактическа обстановка. Това е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът дали решението на Управителния съвет и Мандатната комисия по тълкуване на чл. 16.2 от Устава на Б. става решение на Общото събрание и останалите три правни въпроса са важни, но както и да бъдат решени, отговорът им не би променил изходът на спора, тъй като основният мотив за неоснователност на възражението за незаконосъобразно провеждане на Общото събрание с оглед недопускане на делегати на ищеца е, че на 20.03.2010г. се е явил само един делегат като представител на СК „Черно море – Бриз“ – С. К. и липсват доказателства за заявено от ищеца на 20.03.2010г. участие с избраните от него по протокола от 21.02.2010г. седем делегата и възпрепятстване от страна на мандатната комисия. Тълкуването на чл. 16.2. от Устава на Б. от УС и Мандатната комисия би било от значение, ако ищецът е доказал, че и останалите шест делегата по протокола от 21.02.2010г. на УС на СК „Черно море – Бриз” са се явили за участие в Общото събрание на 20.03.2010г., но не са били допуснати от Мандатната комисия, което доказване въззивният съд е приел, че не е направено.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1765 от 21.11.2011г. по т. дело № 1728/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.