О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София 29.01.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5961 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от В. П. М. чрез адв.А.М. срещу решение от 17.04.14г.по в.гр.дело № 6242/13г.на Софийски градски съд в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата 20 000 лв до 100 000 лв.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, разрешаван противоречиво от съдилищата.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.200 ал.1 КТ за ангажиране на гаранционно –обезпечителната отговорност на работодателя да репарира вредите от неимуществен характер,претърпяни от ищеца В. М.,работил в рудник „9 с.” ,поделение на Д.”Р. м.”/с правоприемник ответникът [фирма]/н/като „бомбаджия-подземен” и „началник смяна подземен”,настъпили в резултат на професионално заболяване „силикоза І стадий”,микринодозна форма,признато с ЕР на ТЕЛК № 1478-164 от 29.09.09г.,с което му е определена общо 96% трайно намалена работоспособност,като професионалното заболяване обуславя 30 % трайно намалена работоспособност.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид,че силикозата е с усложнения –хроничен бронхит,белодробен емфизем,хронична дихателна недостатъчност и хронично белодробно сърце.От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза е приел за установено,че вследствие на професионалното белодробно заболяване и усложненията му ищецът търпи редица болки и страдания – мъчително чувство на задух,постоянна кашлица и много лесна умора.Като е съобразил изложеното,както и възрастта на ищеца и прогнозата на заболяването – същото е необратимо с непрекъснато и постояннно лечение,въззивният съд е счел ,че сумата 20 000 лв е справедливо обезщетение за неимуществените вреди.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.200 КТ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 17.04.14г.,постановено по в. гр.дело № 6242/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.