3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 03.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4616 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4593 от 12.VІІ.2013 г. на великотърновското [фирма], подадена против определение № 172 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 23.Х.2013 г., постановено по ч. т. д. № 286/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това търговско дружество срещу първоинстанционното определение № 440/8.VІІІ.2013 г. на ОС-Велико Търново по ч. гр. дело № 15867/2013 г.: за уважаване отвода на ответната [фирма]-София за липса на местна подсъдност /чл. 108, ал. 1 ГПК/ и изпращане на делото за разглеждане от равния му по степен Софийски градски съд.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за изпращане на делото по правилата за местната подсъдност за разглеждане от сезирания със спора Великотърновски ОС, а също и присъждане на направените от частния касатор във всички инстанции разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК великотърновското д-во обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и съдилищата в страната” по процесуалноправния въпрос „относно приложението на чл. 108, ал. 1, предл. 2-ро ГПК” – т.е. относно възможността по спорове, възникнали от преки отношения с поделения на държавни учреждения или клонове на юридически лица, исковете да се предявяват и по тяхното местонахождение.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на развитите оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му – вкл. с довод, че жалбата била „недоказана”, защото „наличието на офис на [фирма] в [населено място], чрез който тя осъществява дейност, не обосновава извод за функциониращо структурно обособено поделение по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. В. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Допълнителен аргумент за това е разяснението по т. 9, б. „в” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., което е в смисъл, че определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на пр-вото поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд ОС-Велико Търново за прекратяване пред него на делото, заведено по осъдителния иск на търговеца настоящ частен касатор срещу [фирма] с надлежно посочените в исковата молба седалище и адрес на управление на това юридическо лице, а именно: [населено място], [улица], въззивната инстанция е приела, че щом в търговския регистър няма вписан клон на кредитната институция /по смисъла на чл. 17, ал. 2 ТЗ/ с местонахождение в [населено място], законосъобразно – при своевременно направения отвод за липса на местна подсъдност – делото е било изпратено за разглеждане от Софийския градски съд. При произнасянето си по релевирания от търговеца частен касатор процесуалноправен въпрос Великотърновският апелативен съд изрично се е позовал на определение № 648/12.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 271/2012 г. Следователно не се констатира релевираният правен въпрос да е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, а за посоченото определение на състав от неговата търговска колегия важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 2/28.ІХ.2011 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г. относно сходството в режима на касационно обжалване на въззивните определения с този за обжалване на въззивните решения. Ето защо не е налице и основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в конкретния случай.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и във връзка с изрично направеното от ответната по касация кредитна институция за това, ще следва – на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – великотърновското д-во да бъде осъдено да заплати на [фирма]-София разноски по делото в размер на сумата от 655.82 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 172 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 23.Х.2013 г., постановено по ч. т. д. № 286/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище адрес на управление в [населено място], [улица]- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 655.82 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 4616 по описа за 2013 г.