4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 31.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 826 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Република Г.,[населено място] чрез клона си в Република България „А. Б. – клон България” КЧТ чрез процесуалния представител адв. Н. Н. срещу определение № 341 от 20.07.2010г. по ч. гр. дело № 339/2010г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 590-РЗ от 17.05.2010г. по ч. гр. дело № 839/2010г. на Видински районен съд, граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], Република Г.,[населено място] чрез клона си в Република България „А. Б. – клон България” КЧТ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Ц. П. от[населено място], [община], област Видин за сумите 6 496,83 лв. – просрочена главница, 575,54 лв. – просрочена договорна лихва върху главницата, 17,07 лв. – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 27.06.2009г. до 14.03.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, произтичащи от договор за банков кредит от 27.03.2009г. като неоснователна.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл относно материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /определение № 134/29.01.2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 231/23.03.2010г. на ВКС, определение № 264/07.05.2009г. на ВКС, определение № 174/16.02.2010г. на ВКС/, които се решават противоречиво от съдилищата /определение от 03.02.2009г. по гр. дело № 613/2009г. на СГС, определение по гр. дело № 523/2009г. на СГС, IV-А отд., определение № 425/08.10.2008г. по в. ч. гр. дело № 907/2008г. на ОС Велико Търново/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: когато е представено извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417 ГПК, следва ли да се представи друг документ, удостоверяващ подлежащото на изпълнение вземане, и ако последният не е представен, подлежи ли на отхвърляне искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; следва ли да бъдат представени доказателства или наведени други твърдения относно настъпване на предсрочна изискуемост на кредита чрез посочване на непогасените вноски, като се посочи кои вноски и в какъв размер не са платени, за да се прецени дали са настъпили условията на чл. 20 от договора за кредит, обуславящи предсрочната изискуемост на целия кредит. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд и разпореждането на първоинстанционния съд да бъдат отменени и да бъдат издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът А. Ц. П. от[населено място], [община], област Видин не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил доказателствата в тяхната пълнота, а именно договора за банков кредит, от който черпи правата си /представени са само страници 1, 3 и 5 от договора и липсват страници 2 и 4/, и не е установил, че искането му е безспорно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Релевантните за спора процесуалноправни въпроси се отнасят до обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ, съдържанието на извлечението от счетоводни книги и необходимите документи за удостоверяване на подлежащото на изпълнение вземане и предсрочната изискуемост на кредита.
По посочените процесуалноправни въпроси е налице постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 426/16.07.2009г. по ч. т. дело № 332/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 231/23.03.2010г. по ч. т. дело № 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., която е в смисъл, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, надлежно подписани от тях и подпечатани с печата на банката, заедно с приложения договор за банков кредит са редовни от външна страна документи, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. При претендиране на сумата по кредита поради предсрочна изискуемост на цялото вземане заявителят следва да представи заедно с извлечението от счетоводните книги и договора за кредит с оглед установяване условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем. Когато съконтрахентите са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия, не е необходимо уведомяване на длъжника от страна на банката за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. В настоящия случай договорът за кредит не е представен в пълния му вид и от представените страници не се установяват условията, при които кредитът става изцяло изискуем – не е представен текста на чл. 19.1., към който препраща чл. 20 от договора. Като е направил извод, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради непредставяне на договора за банков кредит в неговата пълнота, въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. При наличие на постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и някои съдилища да решават релевантните за спора правни въпроси по друг начин, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Видински окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 341 от 20.07.2010г. по ч. гр. дело № 339/2010г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.