3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 31.01..2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1174 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. С. подадена от пълномощника й адвокат С. С. срещу въззивно решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 407/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 322 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 6872/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлено искането й да бъде признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, и в частта, с която е отхвърлен искът за осъждане на съпруга да й заплаща издръжка.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да се произнесе по въпроса за брачната вина, след като има изрично искане за това от нейна страна, както и за дължимостта на издръжка от съпруг.
Ответникът К. А. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката да бъде признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, и в частта, с която е отхвърлен искът й за присъждане на издръжка дължима от съпругът. В. съд е приел, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на обективни причини – психическо заболяване на съпругът /параноидна шизофрения/, които не могат да се вменят в негова вина. По искът за присъждане на издръжка по чл.140, ал.1, т.1 СК съдът е приел, че такава не се дължи, тъй като жалбоподателката не е доказала, че е неработоспособна, а по иска по чл.145, ал.1 СК, че издръжка от бившия съпруг може да се търси, ако майката на жалбоподателката, която е от предходния ред по чл.140, ал.1, т.2 СК не е в състояние да дава издръжката от която се нуждае.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси.
По въпроса за задължението на съда да се произнесе относно брачната вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, след като е налице изрично искане на някой от съпрузите не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С разпоредбата на чл.49, ал.3 СК се установява принципа на диспозитивността, според който с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака само, ако някой от съпрузите е поискал това. Посочената правна норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая жалбоподателката е поискала съдът да се произнесе относно вината на съпругът за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В. съд се е произнесъл по това искане като е приел, че разстройството на брака се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на мъжа. В съответствие с възприетият с посочената правна норма принцип, съдът се е произнесъл по заявеното от жалбоподателката искане относно вината на другия брачен партньор за разстройството на брака.
По въпроса за предпоставките при наличието на които възниква правото на единия съпруг да търси издръжка от другия съпруг също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл.139 и чл.141, ал.1, т.1 СК са ясни и не се нуждаят от тълкуване. При неработоспособност на нуждаещият се съпруг при условията на чл.139 СК през време на брака, ако другият съпруг отказва да му дава доброволно издръжка, тя се присъжда на основание чл.141, ал.1, т.1 СК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е доказала, че е неработоспособна.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 407/2011 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: