О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 31.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1047 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място], срещу решение от 17.05.2012г., постановено по гр.д. №12920/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2011г. по гр.д.№950/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от И. И. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. И. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. И. Г. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №3-496/12.11.2009г. на председателя на УС на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието и съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата длъжност „главен юрисконсулт” на У. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради неспазена предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ – не е изискано предварително съгласие на инспекцията по труда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бланкетното твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по жалбата претендира разноски, но не представя доказателства за извършване на такива за касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.05.2012г., постановено по гр.д. №12920/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: