4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С., 7.02. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 7449 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. С., подадена чрез адвокат В. Д. срещу определение № 2559 от 28.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2551/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.06.2013 г. по гр.д. № 3092/2013 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната искова молба подадена от Ц. П. С. срещу Я. Димитрова М., за признаване за установено, че не дължи сумите по изп.дело 20107580400171 по описа на ЧСИ М. О., и производството по делото е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване се изразява несъгласие с даденото в ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, според което е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос и по въпроса за възможността да се издаде заповед за изпълнение въз основа на незаверено ксероксно копие.
Ответникът Я. Д. М. чрез адвокат Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси, които да са от значение за изхода на делото. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. По искането за допускане на касационно обжалване намира следното:
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че защитата на длъжник в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. К. е, че оспорването на вземането по заповедта за изпълнение се основава на факти, които са били известни на ищеца и той са могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК, поради което те нямат качеството на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото решаващите мотиви на въззивния съд касаят преценката за наличие на предпоставките на иска по чл.424 ГПК, а в изложението се поставят въпроси свързани с допустимостта на исковете по чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК, то същите не съставляват основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно даденото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС разрешение допускането на касационното обжалване е обвързано от посочения от жалбоподателя, правен въпрос, който трябва да е от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към частната касационна жалба, не представлява формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и цитираното ТР ясен правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2559 от 28.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2551/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Ц. П. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат В. М. Д. да заплати на Я. Д. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат А. Б. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: