4
гр. д. № 897/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 127
София, 07.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 897/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. Г. е подала касационна жалба срещу решение № 2023 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 10831/2011 г. на СГС, ІІІб с-в.
Съделителките А. Ц. С. и А. В. А. са се присъединили към касационната жалба на Г. на основание чл. 265, ал. 1 ГПК като са развили и свои съображения в подкрепата на изложеното становище.
Ответниците по жалбите не са подали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено решение от 08.05.2002 г. по гр. д. № 7589/2000 г. на СРС, 61 с-в, с което е допуснато да се извърши делба на четири земеделски имота в землището на [населено място]: нива от 3.130 дка, в м. „Д. мост”, съставляваща имот № 025007 по плана за земеразделяне; нива от 2.605 дка в м. „К.”, съставляваща имот № 035032 по същия план; нива от 2.139 дка, в м. „Завоя”, съставляваща имот № 165009 по същия план и нива от 6.231 дка, в м. „Средния лак”, съставляваща имот № 241008 по същия план, между съделителите и при права: за А. Ц. С. и Д. А. Й. и С. А. С. по 16/126 ид. ч., за С. С. 30/126 ид. ч. и за Д. А. и Ф. Д. по 24/126 ид. ч.
От фактическа страна съдът е приел, че описаните имоти са съсобствени между страните на основание земеделска реституция, след като са възстановени с план за земеразделяне на наследници на Т. Б. с решение № 72 от 22.03.1999 г., по преписка № 3855 от 29.05.1992 г. на ОСЗ при [община]. Т. Б. е починала през 1933 г. и е оставила за наследници трима сина Й. Т., Г. Т. и П. Б. и дъщеря С. С., правата на които в наследството съобразно чл. 21, ал. 3 ЗН от 1890 г., действал при откриването му са били по 2/7 ид. ч. за наследниците от мъжки пол и 1/7 за наследницата от женски пол. Размерът на правата на съделителите е определен след съобразяване на настъпилите следващи наследствени правоприемства.
Доводът на касаторите за нищожност на решението на ОСЗ, като постановено от незаконен състав, е намерен за неоснователен по съображения, че нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя числения състав на поземлената комисия, но не и състава, в който тя следва да заседава. Поради липса на нормативна уредба на този въпрос е намерено, че следва да се приложи нормата на чл. 15, ал. 2, т. 3 З., съгласно който колективният административен орган взема решение с обикновено мнозинство на членовете си като решението се подписва от председателя и секретаря. При не ангажиране на доказателства за това в какъв състав е заседавала комисията при постановяване на оспореното решение, доводът е останал недоказан.
В изложението към касационната жалба на Д. А. се твърди, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. дали решението на ОСЗ е порочно ако липсва правно основание за постановяването му, който довод се извежда от представените доказателства, за това че по преписка № 3855/92 г. не са заявени и не са били предмет на възстановяване, земите собствени на Теодора Б. по данни от партидата й по емлячния регистър; 2. задължен ли е съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ за възстановяване на собственост, в производството за делба на възстановените имоти; 3. при процесуални нарушения, допуснати при издаване на решение от ОСЗ, изразяващи се в необсъждане на възражения за легитимацията на заявителите и спорове за собственост, следва ли да се допусне делба на възстановените с порочно решение на ОСЗ имоти.
В обобщение поставените въпроси сочат на твърдение, че заявените по преписката земеделски земи като принадлежали на Т. Б. не са били нейна собственост, а някои от тях са били индивидуална собственост на синовете й Й. и Г. Т., поради което неправилно са възстановени на наследниците на Б.. Това твърдение сочи на спор за собственост към минал момент, който не се решава в делбеното производство. Този спор може да бъде решен със самостоятелен иск по чл. 14, ал. 4 З..
В случай, че в административното производство, развило се пред поземлената комисия по повод искане по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, доказателствата относно това на кой наследодател са принадлежали заявените за възстановяване земи не са обсъдени или въз основа на тях са направени неправилни изводи, няма за последица опорочаване на решението на ОСЗ до степен на нищожност. Решението е неправилно и пътят за защита срещу неправилното решение е установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
При липса на данни решението на ОСЗ да е изменено по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ въз основа на решение, постановено по установителен иск за собственост на възстановените имоти към минал момент, съдът е длъжен да зачете правните последици на влязлото в сила решение. Като е основал правния извод за основателност на иска за делба на този конститутивен административен акт, съдът е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Поставените въпроси не обуславят общата предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което такава няма да бъде допусната по касационната жалба на Д. Г..
Не следва да се допусне касационна проверка на решението на въззивния съд и по доводите наведени в молбата за присъединяване към касационната жалба на А. С. и А. А., които поддържат, че гражданският съд следва да извърши косвен контрол за валидност на решението на ОСЗ. След като установи, че то е постановено при несъобразяване на представените по преписката доказателства за извършена делба през 1921 г. между наследниците на С. Т., поради което в производството по земеделска реституция съпругата на наследодателя Т. Б. не се легитимира като изключителен собственик на всички заявени имоти, а само на част от тях, а друга част са или собствени на синовете й в резултат на извършената делба, да обяви неговата нищожност.
Касаторките твърдят, че неправилно заявените имоти са възстановени на наследниците на общия наследодател, след като преди кооперирането им те са били разделени между наследниците чрез съдебна делба, в резултат на което в производството по възстановяване, а и сега при делбата са накърнени правата на действителните собствениците и техните наследници. Тези факти се сочат и като основание за незаконосъобразност на решението на ОСЗ, което според касаторките обосновава извода, че то е нищожно и се иска прогласяването му за такова.
Решението на ОСЗ е конститутивен административен акт. Той би бил нищожен ако е постановен от ненадлежен орган или ако органът е действал извън пределите на предоставената му компетентност. Наведените факти не могат да обосноват такъв извод. Те сочат на спор за материалноправо към минал момент, който може да бъде предмет на самостоятелно исково производство. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правният способ за разрешаване на спор за право на собственост към момента преди образуване на ТКЗС, поради което не може да бъде съединяван за разглеждане съвместно с иска за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, който има за предмет установяване правото на собственост към момента на предявяване на иска. По този въпрос задължителната практика е последователна и безпротиворечива и даденото разрешение съответства на нея.
Поставените от касаторките материалноправни въпроси за това дали заявените за въстановяване имоти са били собственост на наследодателката Т. Б. или са принадлежали на различни собственици – на нея и синовете й, поради извършена между тях делба на имотите останали в наследство от съпругът й С. Т. не е решаван от първоинстанционния и въззивния съд. Този въпрос не е обосновал решаващите изводи на съда относно основателността на иска за делба, поради което не може да бъде определен като общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2023 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 10831/2011 г. на СГС, ІІІб с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: