5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 07 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 494/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Ж. К., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. И., срещу определение № 727 от 29.11.2016 г. по в. ч. гр. дело № 545/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1765 от 15.07.2016 г. по гр. дело № 463/2016 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на К. Ж. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по гр. дело № 463/2016 г.
Варненският апелативен съд е приел след извършен анализ на материалното състояние на К. К., че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса. Съпоставени са от една страна дължимата държавна такса по предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ в размер на 19 948 лв. и от друга вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил критериите, които следва да бъдат преценявани при установяване основателността на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК и които са посочени в цитираната норма – доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст. Преценката на съда за материалното състояние на страната е извършена с оглед материалното и състояние към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Прието е, че съгласно представената декларация за материално и гражданско състояние К. К. е разведена, отглежда сама малолетното си дете, родено 2011 г., единствените получавани от нея доходи са от трудово възнаграждение. Съгласно издадени от работодателя и [фирма], [населено място], удостоверения, жалбоподателката е получавала месечно брутно трудово възнаграждение през 2016 г. в размер на 427,56 лв. и съответно нетно в размер на 335,16 лв., при средно месечно трудово брутно възнаграждение през 2015 г. – 374,63 лв., съответно нетно в размер на 293,67 лв. Молителката е в трудоспособна възраст и според въззивния съд, не се установява заболяванията и да създават пречки за упражняване на трудова дейност. От декларацията за материално и гражданско състояние, нотариалните актове и справките, издадени от Служба по вписванията – В. и Служба по вписванията – Б., се установяват притежаваните от молителката недвижими имоти, както и вписаните върху тях възбрани, ипотеки и искови молби. К. К. е съдружник във [фирма], като върху притежаваните от нея 25 дружествени дяла са наложени 7 запора от различни лица, едноличен собственик е на [фирма] /което дружество не осъществява търговска дейност/, като върху притежаваните от нея 50 дружествени дяла са наложени 5 запора от различни лица. Представени са подадените за последното дружество данъчни декларации по ЗКПО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в които са декларирани само данъчни загуби, протоколи за приемане на данни от отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, в които са декларирани нулеви суми за периода 2013 г. – 2016 г. Представена е и декларация, че не се отдава под наем от нея имущество на двете дружества, както и че второто няма такова в активите си. Според въззивния съд тя притежава в индивидуална собственост недвижим имот, находящ се в [населено място], необременен с тежести, както и ид.ч. /1/2 , 1/3 или 1/4/ от още девет броя недвижими имота /жилищни и земеделски/, намиращи се съответно в [населено място], землището на [населено място], землището на [населено място] и землището на [населено място]. К. /двете в близост до [населено място]/, в [населено място] и в [населено място] /двете в близост до [населено място]/. О. на част от тях с възбрани /не всички имоти от посочените са с наложени възбрани или вписани искови молби/, не е влошило материалното и положение до степен, че да не е могла в годините да упражнява правата си на съсобственик по чл. 31, ал. 2 и чл. 32 ЗС, като същата сама се е поставила в положение да не реализира тези си права от тях. Въззивният съд е посочил още, че К. К. е получила през м.12.2013 г. заем в размер на 65 000 лв., представляващ значителна сума, която според твърденията и е похарчила за около две години и половина за осигурявана на „относително нормален начин на живот”, за лечението си с оглед влошено здравословно състояние /без да са представени доказателства за заплащани суми за лечение/ и за заплащане на държавни такси по водени от нея дела. При твърдение в исковата молба, че всички предявени от нея искове за пет недвижими имота с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 24, ал. 4 СК последователно са били уважавани с влезли в сила решения, според въззивния съд следва да се предположи, че всички направени от нея разноски са и били присъдени. По отношение на дружеството, в което К. К. е съдружник, въпреки дадената възможност пред въззивната инстанция, не са представени доказателства, че същото не реализира търговска дейност /наложените запори не препятстват развитието на такава/, съответно не са представени подадените за това дружество данъчни декларации по ЗКПО.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното определение по следния правен въпрос: Доколко обстоятелството, че срещу субект на правото е предявен иск от Комисията за незаконно придобито имущество и срещу лицето е започнало производство, като върху притежаваното от него недвижимо имущество и притежаваните дялове в търговски дружества са наложени възбрани/запори – от физически лица, НАП и К., се е отразило на неговото материално положение до степен, че то не се е влошило и че лицето е можело да упражнява правата си на собственик и при горните обстоятелства, както и дали е възможно лицето само да се е поставило в състояние да не реализира доходи от правата си? Твърди се, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а също и наличие на противоречива задължителна практика на ВКС /определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, по които е допуснато касационно обжалване/: определение № 37 от 04.02.2016 г. по ч.гр.дело № 159/2016 г. на ВКС, І г.о., определение № 561 от 03.09.2015 г. по ч.гр. дело № 3288/2015г. на ІV г.о. и определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч.гр. дело № 547/2009 г. на ІІІ г.о.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и съответно не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/.
Така формулираният въпрос не може да обоснове извод за наличие на общо основание за достъп до касационно обжалване. Варненският апелативен съд не се е произнасял по поставения по-горе въпрос, а е разгледал поотделно всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, сред които са и притежаваните от молителката недвижими имоти и дружествени дялове, както и вписаните върху тях възбрани или ипотеки, съответно запори. Изводът за липса на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството се основават не само на притежаваното недвижимо имущество и дружествени дялове, но са изградени на база на извършен съвкупен анализ на материалното състояние на молителката. Отделно това приложената като противоречива практика на ВКС е неотносима към формулирания въпрос. Не са посочени и приложени влезли в сила съдебни актове, представляващи противоречива практика на съдилищата. Не е обосновано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не е посочено с какво в конкретния случай допускането на въззивното определение до касационно обжалване по поставения правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която на основание чл. 83, ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото.
При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В този смисъл е определение №553 от 01.10.2010 год. по ч. гр. дело №448/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 727 от 29.11.2016 г. по в. ч. гр. дело № 545/2016 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.