3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№564 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №363 от 28.10.2015г. по ч.гр.д.№308/2015г. на Бургаския апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на Н. Т. Х. срещу определение №2144/15.09.2015г. на Бургаския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е било оставено без уважение искането и за изменение на решението в частта за разноските.
Въззивният съд е приел, че цената на отхвърлените искове по чл.108 ЗС на Н. Х. срещу [фирма] и срещу [фирма], формирана на база данъчна оценка на спорния недвижим имот в [населено място], е в размер на 604 154 лв. Заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 9300лв. от първия и 9000лв. от втория ответник не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед на това, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по това дело, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 19 486,62лв., т.е. два пъти под минималния. Прието е още, че направеното от Н. Х. възражение за прихващане не следва да бъде разглеждано в производството по чл.248 ГПК, тъй като е за вземане, което е извън предмета на делото, а освен това като длъжник по него е лице, различно от ответниците, на които са присъдени разноски.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Н. Х..
Жалбоподателката поддържа, че съдът не е съобразил, че първоначалната данъчна оценка на спорния имот при образуване на делото е била 162 123лв., а освен това – че изменената с ДВ бр.28 от 28.03.2014г. редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма обратно действие и е неприложима по дела, образувани при старата редакция, в която минималните адвокатски възнаграждения са по-ниски. Неоснователно съдът отказал за зачете и направеното от нея в производството по чл.248 ГПК възражение за прихващане.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. За обратното действие на нормативен акт – чл.14, ал.1 ЗНА.
2. Следва ли да бъде разгледано по същество възражение за прихващане по чл.104, ал.1 ЗЗД, когато то по размер надхвърля присъдените в полза на ищците разноски.
По първия въпрос обжалваното определение влизало в противоречие с решение №743/16.10.2007г. по т.д.№366/2007г. на ІІ ТО; решение №6647 от 30.09.2015г. по гр.д.№1879/2015г. на СГС и решение №7105 от 22.10.2015г. по гр.д.№8402/2014г. на СГС, а по втория – с решение 1272/18.06.2014г. по гр.д.№390/14г. на СГС.
Ответниците в производството [фирма] и срещу [фирма] оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане, а по същество – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Съдът би придал обратно действие на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения само ако приложи изменената и редакция с ДВ бр.28/28.03.2014г. спрямо договори за правна защита и съдействие, сключени преди това изменение. Настоящият случай не е такъв. Макар делото да е образувано на 27.09.2013г., при действието на старата редакция на цитираната норма, то е продължило до 04.06.2015г., когато е проведено последното съдебно заседание. Самите договори за правна защита и съдействие, по които съдът е присъдил разноски, са сключени на 10.10.2014г. и 14.10.2014г., при действието на новата редакция на чл.7, затова съдът е преценявал тази редакция на Наредбата в производството по чл.248 ГПК. Представената от жалбоподателката съдебна практика е неотносима към поставения въпрос, тъй като не засяга действието на чл.7 от посочената наредба. Обратно – въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, според която съдът определя относимата редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения според момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие – определение №416/04.12.14г. по гр.д.№3178/14г. на ВКС, ІV ГО; определение №270/24.07.2014г. по гр.д.№7159/13г. на ВКС, ІV ГО; определение №108 от 25.03.15г. по гр.д.№1298/14г. на ВКС, ІІІ ГО.
Вторият въпрос е определящ за изхода на делото, но по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното от жалбоподателката решение 1272/18.06.2014г. по гр.д.№390/14г. на СГС не обосновава тезата за наличие на противоречива съдебна практика. На първо място – няма данни то да е влязло в сила, съгласно изискването на т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По-важното обаче е това, че то не разглежда въпрос, който е от значение за производството по настоящото дело – дали дължимите от страната разноски за воденето на едно дело могат да се прихващат с насрещни задължения на другата страна. В това решение е разгледано възражение за прихващане, но с вземане, което е предмет на делото, а не с вземането за разноски по чл.78 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззвното решение.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че данъчната оценка за сумата от 162 123 лв. не касае спорния по делото имот, затова тя правилно не е преценявана от съда при определяне цената на иска и минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №363 от 28.10.15г. по ч.гр.д.№308/2015г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: