О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 10.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1427 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. П. Н. и Л. А. Н. против решение № 2*8г., постановено по гр.д. № 477 по описа за 2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 04.07.2005г. по гр.д. № 10660/2004г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на С. Б. Ч. и Р. Й. Ч. , че касаторите са собственици на основание покупка от Общината по пар. 27 от ПЗР на ЗС на 131 кв.м. от парцел ****СНС в кв. 16 по плана на гр. С., кв. Панчарево, в.з. “П”, целия парцел **** площ 460 кв.м., като е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС против тези ответници за разликата от 329 кв.м. от същия парцел **** по чл. 97, ал.1 от ГПК за същата част против С. С. Ч. и Т. С. П.. Решението се обжалва от ищците в отхвърлителната му част.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че на ищците е било учредено право на строеж за изграждане на вила със заповед № № РД-09-01-301/1986г. и договор от 16.12.1986г. върху парцел ****СНС от кв. 16 по плана от 1982г. От показанията на разпитаните свидетели и СТЕ се установява, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. в имота е имало само барака. В имота е започнало изграждане на двуетажна вилна сграда след издаване на строителни книжа, което е приключило към 1994г. Отстъпеното право на строеж е било отнето със заповед № РД-09-306/19.06.1992г. поради нереализирането му в пет годишен срок, но тази заповед е отменена с влязло в сила решение по адм.д. № 3688/1999г. На основание пар. 27 от ЗИД на ЗС и ПМС № 235/1996г., ищците са купили с договор от 28.06.2004г. правото на собственост върху дворното место. Изградената вилна сграда попада извън очертанията на възстановения на ответниците с решение № 5332/23.10.1998г. на ПК р. Панчарево,, като наследници на С. П. Б. – С. Ч. и Т. П. недвижим имот, състаляващ нива от 985 кв.м. в землището на П. , съставляващ имот 688 в кв. 16 по плана на гр. С., вилна зона”Б”, който е идентичен с претендирания от ищците имот за част от 329 кв.м., за които иска е отхвърлен. Съдът е приел, че за тази част са налице основанията за възстановяване правото на собственост на ответниците, тъй като не е налице изключенията на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ за ищците, защото реализацията на правото на строеж е започнало след влизане в сила на ЗСПЗЗ и визираната в този текст дата – 01.03.1991г. Съдът е посочил, че не обсъжда подробно правата на ответниците, тъй като на главно и пълно доказване подлежат правата на ищците, а за ответниците е доказано наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът не е изложил мотиви за правата на ответниците и конкретно това, че оригиналът на решението, на което се позовават ответниците не е бил намерен в ПК.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се формулира въпроса има ли решението мотиви, ако съдът не се е произнесъл по установената в хода на производството липса на административен акт, на който се позовават ответниците, тъй като правата на ищците са в пряка връзка от това дали имота е възстановен на ответниците. По този въпрос се твърди противоречие на решението с задължителната и последователна съдебна практика, изискваща съдебния акт да бъде мотивиран, за да се обезпечи правото на защита на страните, включително и при обжалването.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че правата им са били доказани в хода на производството, включително и чрез представяне на оригинала от решението за възстановяване правото на собственост, който след сравнение с представеното по делото копие от съда им е върнат и със СГрЕ, която установява, че подписа върху оригинала на това решение е положен именно от посоченото в него лице от състава на ПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос – има ли решението мотиви, ако съдът не се е произнесъл по установената в хода на производството липса на административен акт, на който се позовават ответниците, когато правата на ищците са в пряка връзка от това дали имота е възстановен на ответниците, е некоректно поставен, тъй като въззивният съд е изложил мотиви относно това, че правото на собственост на ответниците е законосъобразно възстановено и се е позовал на решението № 5332/23.10.1998г. Така поставеният от ищците въпрос, макар и свързан с предмета на спора не определя изхода от него, поради което не обуславя наличието на общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.. Въпросът не е свързан и с надлежно упражняване на права, тъй като мотиви са изложени. Действително с тях не е възприета защитната теза на касаторите, но правото им на защита не е засегнато с не излагането на мотиви, в каквато връзка се излага този довод. Не обосноваването на общото основание за допускане до касационен контрол е основание да не се допуска касационно обжалване на възивното решение.
От ответниците по касация е направено искане за присъждане на направените от тях деловодни разноски за това производство. Представят договор за правна помощ за 1000 лв. На основание чл. чл. 78,т.4 от ГПК, ответниците имат право на разноски за производството по чл. 288 от ГПК, но договорените такива са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че касационната жалба няма да се разглежда по същество. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр. с т.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорения хонорар следва да се намали до 600 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2*8г., постановено по гр.д. № 477 по описа за 2006г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от З. П. Н. и Л. А. Н.
ОСЪЖДА З. П. Н. и Л. А. Н. да заплатят на С. С. Ч., Т. С. П. и С. Б. Ч. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: