О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 127
гр.София 20.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 25/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Т. Б. и В. Г. Б. от гр. П. срещу решение № 737/12.05.2008 год. по гр.дело № 250/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 132 по гр.дело № 3* по описа за 2006 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове.
Касаторите се позовават на наличие на основанието за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно приоритета на придобилите право на собственост по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и въпреки съществуващите предпоставки, въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на доводите си касаторите цитират съдебна практика на ВКС, изразена в решения № 2* по гр.дело № 2367/2002 год. на ІV-то г.о., решение № 999 по гр.дело №
1175/2001 год. на ІV-то г.о., определение № 200 по гр.дело № 567/2007 год. на V-то г.о.
Касационният съд счита, че поддържаните съображения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване отговарят на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на т.3 от същия текст, както е посочено от касаторите, но при обсъждане на доводите им касационният съд констатира следното: твърдението на касаторите, че са правоимащи, в качеството си на ползватели, съгласно удостоверение на Община „Родопи”-Пловдив, № 1000/29.06.1992 год. е обсъдено от решаващия съд като доказателство, което не е правопораждащ факт, посочен в пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото в удостоверението е отразено право на ползване върху парцел ****а, в м.”Дълбокия път”, землището на с. Г., без да е определена площта. Не се спори по делото, че касаторите се легитимират, като собственици на имот с кад. № 31, с площ 203 кв.м. по кадастралния план на новообразуваните имоти, попадащи в местности по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Г., община К., одобрен със заповед № 529/05.08.2003 год. на Областен управител гр. П., ведно с изградената в имота едноетажна сграда, с площ 35 кв.м. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, отричайки правото на касаторите на правоимащи, по силата на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в качеството си на ползватели и на съседния новообразуван имот с кад. № 1* с площ 591.57 кв.м., възстановен на ответниците, по силата на заповед № 375 от 03.12.2003 год. на кмета на община К., на основание пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти в м.”Дълбокия път” землище с. Г..
В този смисъл позоваването на решение № 2* по гр.дело № 2367/2002 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. не може да обоснове извод за наличие на противоречие с решения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, а потвърждава изводите му, защото предмет на
спора не касае имота с кад. № 31, с площ 203 кв.м. и построената в него едноетажна сграда от 35 кв.м., по отношение на който между страните няма спор за собственост. Цитираното решение, като практика на ВКС касае друг спор, различен от настоящия, чиито предмет е установяване на грешка в помощния план, въз основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № 529/2003 год. на Областния управител, и изразяваща се в погрешно заснемане на бившия имот 31, като два отделни имоти, с кад. № 31 и кад. № 1* като собственост на различни лица, вторият, като собственост на ответниците. Позоваването на останалите решения на ВКС № 999 по гр.дело № 1175/2001 год. на ІV-то г.о. и № 845/1996 год. на ВКС ІV-то г.о. също не са относими към настоящия спор, както и с оглед на качеството на касаторите, които са ищци и тяхна е доказателствената тежест върху всички твърдяни факти и обстоятелства.
Позоваването на определение № 200 по гр.дело № 567/2007 год. на ВКС на РБ, V-то г.о. също води до обратния на твърдяния от касаторите извод, че постановеното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, според която касаторите трябва да докажат своето трансформирано право на ползване в право на собственост и върху имота, с кад. № 1* след заплащане на неговата стойност по определената, с влязла в сила заповед оценка. Представеният от касаторите констативен акт № 175/1993 год. е оборен именно поради недоказано плащане. В него е посочена стойност на имота, която е определена на 98 377,60 лева, но отсъстват данни за заплащането на сумата. Изплатената сума от 7 765 лева по квитанция № 1557/27.09.1995 год. е неотносима към това плащане, защото касае имот, с кад. № 31 и построената в него сграда, който не е предмет на спора.
По изложените съображения, касационният съд счете, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на касационната жалба на касаторите, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 737/12.05.2008 год. по гр.дело № 250/2008 год. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Н. Т. Б. и В. Г. Б. от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: