О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №910/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. К. М., приподписана от процесуалните им представители – адвокати Н. С. и И. Д., против въззивно решение №656/26.4.2011 г. по гр.д.№304/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 19.11.2010 г. по гр.д.№4361/21009 г. по описа на Софийския градски съд, І-12 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. В. С. и М. В. П. срещу М. К. М. и М. .Т. С. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за размера от 1265 евро до 2563,87 евро и последните две са осъдени да заплатят на първите две допълнително сумата 1298,87 евро, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата обжалвана част, а именно за сумата 26000 евро, на основание чл.93, ал.2, изречение 2 ЗЗД и 1265 евро – на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, решението на първата инстанция е потвърдено.
По иска с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД въззивната инстанция е приложила разпоредбата на 272 ГПК, споделяйки изводите на първоинстанционния съд досежно неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което е налице хипотезата на горепосочената материална норма за връщане на задатъка в двоен размер. Относно размера на лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД съдът, позовавайки се на програмата “А. к.” е стигнал до извод, че дължимият й размер е 2563,87 евро.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че изводите на въззивната инстанция относно главния иск не намират опора в събраните по делото доказателства. Сочи се като неправилно прието, че предварителният договор не е финализиран на уговорената от страните дата, поради непредставяне от страна на продавачите на документи, позволяващи нотариално изповядване на сделката в параметрите по договора, както и че е налице виновно неизпълнение, предвид тезата на първоинстанционния съд, че за купувача е възникнало правото на прекрати договора, без спазване на процедурата по чл.87, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че посочената теза е в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС – решение №15/03.02.1959 г. по гр.д.№135/1957 г. на ОСГК и ППВС №3/29.3.1973 г., както е решения на ВС и ВКС – №2326 по гр.д.№4269/1956 г. на ІV г.о.; №277/2000 г. по гр.д.№1350/1999 г.; №893/2008 г. по гр.д.№1524/2007 г. на ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – А. С. и М. П., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответниците по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че е налице въпрос, свързан с изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД от страна на купувачите, касационните жалбоподатели в настоящото производство не са навели довод пред въззивната инстанция за това.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №656/26.4.2011 г. по гр.д.№304/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о. 8 състав, по касационна жалба, вх.№4101/25.5.2011 г., подадена от М. К. М. и М. Т. С., и двете от [населено място], приподписана от адвокати С. и Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: