ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
София, 05.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 54/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. – гр. Р. срещу Решение № 10 от 22. Х.2008 г. по гр.д. № 18/ 2008 г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 403 от 3.І.2008 г. по гр.д. № 416/ 2007 г. на Разградски районен съд, с което “М” Е. – гр. Р. е осъдено да заплати на “З” А. – гр. С. по частично предявени искове: 5000 лв. – част от сума, получена на отпаднало основание и 500 лв. – част от обезщетение за забавено плащане. Жалбоподателят излага, че в противоречие с приетото от ВКС в Решение № 1859/ 16. ХІ.2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г., че подписът на купувача във фактурата удостоверява получаване на стоката и се дължи плащане на цената, като други документи съпътстват стоката само ако страните са постигнали съгласие затова, въззивният съд е приел, че фактурата е опровергана от други доказателства, с което е допуснал неточно приложение на материалния закон – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, като не е съобразил разпоредбата на чл. 321 ТЗ, неточно е приложил разпоредбата на чл. 20а ЗЗД и на чл. 63 ЗЗД, и от значение за точното прилагане на закона е да се прецени може ли съдът произволно да тълкува и прилага разпоредби на закона при ясно изразена воля на страните. Излага и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
Ответникът по касационната жалба “З”А. – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което “М” Е. – гр. Р. е осъдено да заплати по частично предявени искове сумата 5000 лв. -част от дължима сума, получена на отпаднало основание и сумата 500 лв. – част от обезщетение за забавено плащане. Съдът е приел, че по силата на договор за продажба, обективиран във Ф. № 3748/ 25.VІІІ.2003 г., ответникът се е задължил да достави на ищеца 300 т. слънчоглед на стойност 122 400 лв. с вкл. ДДС, която сума ищецът е платил авансово. По спорния въпрос за мястото на доставяне на стоката: франко склада на купувача, което предполага приемане на изпълнението на доставката в бонифицирани количества, или от зърноплощадката на доставчика, което предполага изпълнение на доставката в кантарни количества, като е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, съдът е приел, че продавачът е следвало да достави стоката “франко склада на купувача”, което е извършил през периода 27.VІІІ. – 28.ІХ.2003 г., като е допуснал неизпълнение за доставка на 292 517 кг. Съдът е посочил, че купувачът, който е изправна страна, поради отпадналия интерес от изпълнение на договора, го е развалил с отправената нотариална покана, от който момент платената цена на недоставената стока е получена на отпаднало основание и ответникът дължи връщането й, поради което е основателен искът по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, предявен като частичен.
Жалбоподателят не сочи кои са съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 1859/ 16. ХІ.2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г. Като се имат предвид съображенията му във връзка с посоченото решение на ВКС, както и тези, поддържани за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 321 ТЗ, чл. 20а ЗЗД и чл. 63 ЗЗД, настоящата инстанция може да изведе съществените правни въпроси по делото и те са: същественият материалнопрвен въпрос: изпълнил ли е ответникът задължението си за доставяне на стоката, чиято цена авансово е платена, и има ли основание ищецът да иска връщане на цената на недоставена стока по разваления договор, по който въпрос жалбоподателят не излага твърдения, нито развива съображения въпросът да е разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед данните по делото същественият процесуалноправен въпрос, неизведен от жалбоподателя, може да се изведе от настоящата инстанция и той е: какво е значението на данъчната фактура и въз основа на същата установено ли е предаване на стоката, който въпрос жалбоподателят поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, въз основа на Решението на ВКС № 1* от 16. ХІ 2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г. Предявеният иск е бил уважен поради приетото, че ищецът авансово е платил уговорената цена на посоченото в данъчна фактура № 3748/ 25.VІІІ.2003 г. количество слънчогледово семе, а ответникът не е изпълнил изцяло задължението за предаване на стоката. Посочената данъчна фактура е издадена от ответника след извършеното от ищеца авансово плащане и не представлява единствено доказателствено средство, както поддържа жалбоподателят, като иска съдът да направи изводите си само въз основа на тази фактура, която е оспорена от ищеца, който поддържа, че не е получил изпълнение на договора. Фактурата е само част от възможните доказателства за установяване за създадената облигационна връзка и за изпълнението на договора от страните, като фактите, свързани с изпълнението на договорни задължения, подлежат на доказване в исковото производство с всички доказателствени средства. Затова съдът е обсъдил данъчната фактура във връзка с останалите доказателства – писмени и гласни – по възраженията на ищеца, че не е получил уговореното количество слънчогледово семе, включително счетоводните документи, съставени от жалбоподателя, които опровергават вписването във фактурата, съгласно заключението на експертизата. Съдът е посочил фактите, които ответникът не е доказал, за да се приеме, че е изпълнил задължението за доставяне на стоката в склада на купувача. Затова като постановено по съвършено различен случай, няма приложение по делото Решение № 1* от 16. ХІ 2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г. на ВКС, на което жалбоподателят основава искането си по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, като не е съобразил или неточно е приложил посочените разпоредби на материалния закон и че от значение за точното прилагане на закона е да се прецени може ли съдът произволно да тълкува и прилага разпоредби на закона при ясно изразена воля на страните. Разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК изисква същественият правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 10 от 22. Х.2008 г. по гр.д. № 18/ 2008 г. на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
х
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: