О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
гр.София, 17.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4305 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.04.2014г. по гр.д.№172/2014г. , с което ОС Враца е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – В. Г. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. Г. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ и чл.86 ЗЗД,, за отмяна на уволнението, извършено със заповед №476/10.06.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа „Главен експерт административен контрол и координация” в Дирекция „Производство”, управление „Експлоатация”, „Електропроизводство-1”, отдел „Контрол, безопасност и качество”, сектор „Осигуряване на качество и административен контрол” и за присъждане на обезщетение за оставянато и без рабонта в резултат на иварнението, като неоснователни .
Прието е по делото, че видно от приложеното трудово досие на Г. същата е работила в ответното дружество през продължителен период от време на различни длъжности, като с допълнително споразумение № 4297/13.12.2012г. към трудовия й договор с № 267/11.10.2011г. жалбоподателката е назначена на длъжност „Главен експерт административен контрол и координация” в Дирекция „Производство”, управление „Експлоатация”, „Електропроизводство-1”, отдел „Контрол, безопасност и качество”, сектор „Осигуряване на качество и административен контрол” и тази длъжност ищцата – жалбоподател е заемала и към момента на уволнението си – 10.06.2013г.
Прието е също така, че от представеното решение № 8.1.1 от протокол № 8/06.03.2013 г. на Съвета на директорите на [фирма] е видно, че е одобрена нова редакция на длъжностното щатно разписание на дружеството за 2013г., като изпълнителният директор е оправомощен по надлежния ред да въведе в действие новата редакция на длъжностното щатно разписание и видно от доклад № СД-29/06.03.2013 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, в управление „Експлоатация”, дирекция „Производство” се закрива изцяло „Електропроизводство-1” с всички налични 574 щатни бройки.
Установено е, че ищцата не е уволнена в нарушение на разпоредбата за предварителна защита по чл. 333, ал.1 и 2 КТ, тъй като писмените доказателства в личното досие на жалбоподателката , копие от което е приложено по делото, установяват, че е налице предварително разрешение от ДИТ-В. за прекратяване на трудовото правоотношение, дадено при наличието на мнение от ТЕЛК, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателката страда от захарен диабет, диабетна полиневропатия, ангиопатия, тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидизъм, БКБ, пиелонефрит и хипертонична симптоматика, като й е определена трайно намалена работоспособност в размер на 52% за срок до 01.04.2014 г., както и че същата е била трудоустроена за същия срок на длъжността „Главен експерт административен контрол и координация”, където условията на труд не са били противопоказни за заболяванията й.
Съдът е счел, че от щатното разписание за 2012г. и 2013г. се установява, че длъжността на ищцата- жалбоподател е била само една и заедно с всички щатни длъжности посочени в раздел „Електропроизводство-1“ е била съкратена, т.е. налице е реално съкращение на длъжността на Г. и като едниствена не се налага извършване на подбор още повече, че целият отдел, „Осигуряване на качество и админитративен контрол“ в който е била и нейната длъжност, е съкратен с новото щатно разписание за 2013 г.
Прието е, че не нарушен чл. 333, ал.4 КТ, тъй като по делото е представен КТД, чиито разпоредби са с приоритет, с оглед общите разпоредби на КТ, но разпоредбите му касаят съкращаване на щата и извършване на подбор по критериите по чл. 329 от КТ, какъвто подбор не се е налагало да извършва работодателя в настоящия случай.
В изложение почл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : за това задължен ли е работодателят да извършва подбор при закриване на обособена структура и изпълнена ли е процедурата по чл.333, ал.2 КТ, когато при получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда липсва категорично мнение на ТЕЛК относно целесъобразността на предприетото уволнение от гледна точка здравословното състояние на работничката. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 2804.2011г. по гр.д.№1821/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато работодателя изпраща мнението на ТЕЛК до инспекцията по труда, то той е изпълнил задължението си по Наредба №5 от 1987г. независимо какви мотиви съдаржа експертоното решение.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване по поставените от нея въпроси. Съдът е дал отговор на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 25.10.2010г., по гр.д.№ 1854/2009г., ІІІг.о. на ВКС и от 05.03.2013г., по гр.д.№456/2012 г., ІV г.о. на ВКС. В практиката се приема, че при закриване на част от предприятието се изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. Прието е, че при реално осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. Посочва се, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като тази процедура е нормативно уредена в Нар. № 5/1987 г. и съгласно чл. 4 от същата, въз основа на събраната и представена от работодателя медицинска документация, ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение (ЕР). В практиката се застъпва разбирането, че предвид изрично използвания от законодателя термин „мнение” в разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, същото – във формата на ЕР на ТЕЛК по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин окръжната инспекция по труда – тя може да не се съобрази с това мнение при даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник или служител.
Установената практика по поставените от жалбоподателката въпроси не е пронтворечива и неправилна, поради което не се налага допускане на касационно обжалване навъззивното решение за да бъде променена същата.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2014г. по гр.д.№172/2014г. на ОС Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: