О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
София, 17.12. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6566/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника С. Д. С., чрез процесуален представител адвокат Г. М. Н., против въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав № 1624/17.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1373/2013 г. по описа на същия съд.
Въззивното решение е обжалвано в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете С. С. Д., [дата на раждане] е предоставено на майката З. А. Н., определеният режим на лични отношения между бащата С. Д. С. и детето С., както и присъждането на издръжка за детето, която бащата да заплаща в размер на 120 лв. месечно.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се решението да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. да се предоставят на бащата, да се определи режим на лични отношения между майката и детето и месечна издръжка в полза на детето, която да заплаща майката, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар за касационната инстанция.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Значимост на понятието „интереси на децата” и следва ли конкретни обстоятелства да вземат превес при определяне пригодността на единия родител да упражнява родителските права /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; 2. Значимостта на понятието „интереси на децата” и следва ли конкретни обстоятелства /в конкретния казус/: ниска възраст на С. Д. и наличие на „данни, според които бащата препятства контактите между майката и детето след завръщането й в България” да вземат превес при определяне пригодността на единия родител да упражнява родителските права /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Посочени са и са приложени копия от следните съдебни решения: Р. № 624/12.11.2010 г. по гр. д. № 1204/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. /чл. 290 ГПК/; Р. № 127/4.03.2009 г. по гр. д. № 5828/2007 г., ВКС, ІV г. о. /чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, както и решения на въззивен и първоинстанционни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
С молба вх. № 11834/11.12.2013 г. касатор С. Д. С., чрез процесуален представител адвокат Г. М. Н., представя частна съдебнопсихологическа експертиза на С. С. Д. с молба да се приложи към доказателствата по делото и съдът да я вземе предвид при формиране на волята си.
За ответник по касация З. А. С. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат И. Д.- АК В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски-заплатено адвокатско възнаграждение по представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК се даде разясни общото изискване за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като задължение на касатора да формулира правни въпроси, включени в предмета на спора, от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното въззивно решение и обусловили правните изводи на съда по делото. Посочено е, че Върховният касационен съд не е длъжен служебно да извежда правните въпроси от изложението към касационната жалба.
В случая изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на посочените изисквания. Изложението съдържа доводи, касаещи правилността на обжалваното решение, които не са относими към производството по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК.
Неизпълнението на общото изискване за допустимост на обжалването само по себе си е достатъчно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
Независимо от това, не са налице и специалните основания за допустимост на обжалването, посочени с чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, така както са разяснени с цитираното тълкувателно решение, на които касаторът се е позовал в изложението.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, посочена с изложението-ППлВС № 1/1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и Р. № 624/12.11.2010 г. по гр. д. № 1204/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., като съдът е формирал решаващата си воля относно интереса на детето след обсъждане и анализ на доказателствата по делото, преценени при спазване на процесуалния закон. Фактически неверно е твърдението, че решението е постановено при „недостатъчен и прецизен анализ и повърхностно обсъждане на комплекса обстоятелства, охарактеризиращи бащата С. С., като родител с по-висок родителски капацитет”. Приложеното Р. № 127/4.03.2009 г. по гр. д. № 5828/2007 г., ВКС, ІV г. о. е постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ и не попада в обсега на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От приложените решения влязло в законна сила е единствено Р. № 127/4.03.2009 г. по гр. д. № 5828/2007 г., ВКС, ІV г. о. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с това решение на ВКС по въпроса кои са критериите при спор за упражняване на родителски права.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е разяснено с т. 4 от цитираното тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Изложението към касационната жалба не съдържа аргументи, касаещи необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за необходимост от законодателни промени по разглежданата материя, още по-малко за непълнота, неяснота и противоречие в процесната материалноправна уредба.
В касационното производство по глава ХХІІ на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, озаглавено „Касационно обжалване”, не е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да събира доказателства. Ето защо, представената с молба вх. № 11834/11.12.2013 г. частна съдебно психологическа експертиза не се поставя на обсъждане.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 500.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 24/17.09.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав № 1624/17.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1373/2013 г. по касационна жалба на ответника С. Д. С..
ОСЪЖДА С. Д. С. ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], общ. Долни Чифлик, [улица] да заплати на З. А. С. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат И. Д., сумата 500.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: