1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
гр.София, 07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 982/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. И. Ш. и А. И. Балканска за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 7876/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9764/ 2008 и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против Е. Т. С. и Л. Д. С. искове, квалифицирани по чл.55 ал.1 пр.1 и 3 от ЗЗД за връщане на сумата от по 5 554,50 евро на всеки от ищците (частични искове за вземане в общ размер 11 109 евро) и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от по 1 151,13 евро за всеки от ищците, солидарно от двамата ответници.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 1979 г., както и в противоречие с утвърдената практика на апелативните съдилища по приложението на чл.55 от ЗЗД. Молят касационното основание да бъде допуснато.
Ответниците по касация Е. Т. С. и Л. Д. С. оспорват жалбата. Поддържат, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол без да е формулиран конкретен правен въпрос по чл.280 от ГПК, както и че в представените от касаторите влезли в сила съдебни решения не противоречат на обжалваното въззивно решение. Молят касационното обжалване да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
По приложението на чл.55 ал.1 от ЗЗД има установена практика, включително задължителна такава, като няма данни за противоречиви разрешения на съдилищата. Приложените от касаторите съдебни решения на ВКС и САС са постановени по искове със същата квалификация, но те не разрешават правни въпроси, идентични с поставяните в настоящото производство. Не се установяват противоречия между тях и обжалваното решение. С ППВС № 1 от 1979 г. на съдилищата са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на нормите за неоснователното обогатяване, но съдът не установява в обжалваното въззивно решение да се съдържа разрешение по конкретен правен въпрос, което да не съответства на задължителното тълкуване. Самите касатори не са уточнили в какво според тях се състои противоречието между въззивният акт и постановлението, съдът не открива такова. Съответно не са налице предвидените в чл.280 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 7876/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: