О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4030/2008 година по описа на ІІ гр.отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” гр. В., представлявано от управителя д-р М, приподписана от адв. Д от Т. адв.колегия срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 3.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 277/2008 г., с което жалбоподателя е осъден да заплати на ищцата М. Д. Д. сумата 5002.69 лв като пряк изпълнител по договор № 2* между Н, ведно със законната лихва от 21. ХІІ.2006 г. Поддържат се оплаквания нарушение на материалния закон и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решаването на въпроса за дължимостта на суми по такива договори имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищцата М. Д. Д. чрез адв. С от Ш. адв.колегия, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално се поддържа, че по същество жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
За да уважи искът на М. Д. Д. срещу “М” ЕООД в поддържания от нея размер 5002.69 лв Шуменският окръжен съд в обжалваното с настоящата касационна жалба решение, в съответствие и в изпълнение указанията на предходното касационно решение на Варненския апелативен съд в производство по чл. 218а б.”а” от ГПК(отм..) във връзка с §2 ал.4 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК, е разгледал спора не като трудово правен, а на договорно основание за извънболнична медицинска помощ, осъществявана от ищцата като лекар в медико-диагностична лаборатория към “М” ЕООД и е приел, че посочената сума се дължи въз основа на сключения между Н договор № 27-0363/2.ІІІ.2005 г. сключен на основание чл. 59 ал.1 от Закона за здравното осигуряване и във връзка с чл. 11 ал.2 от Националния рамков договор (НРД) за 2005 г., в приложение № 1 към който договор под № 1 е посочена ищцата в качеството на пряк изпълнител за извършване на специализирани медико-диагностични изследвания от пакет “К”, с посочени изключения. Касае се до договорно уговорено възнаграждение за извънболнична медицинска помощ, докато основното трудово правоотношение е за болничната помощ в качеството на лекар специалист “К”, за което тя получава трудовото възнаграждение в съответствие с приетите “Вътрешни правила за разпределение на работната заплата”. За тази извънболнична помощ според чл. 100 ал.1 т.6 от НРД за 2005 г. се дължи не по-малко от 35% от приходите от осъществяваната извънболнична помощ, реализирани по този договор, както и постъпилите потребителски такси се заплащат като личен принос на лекаря пряк изпълнител на СИМП (специализирана индивидуална медицинска помощ).
Несъстоятелно и недоказано от страна на жалбоподателя МБАЛ В. П. се явява оспорването на качеството на ищцата като лекар- пряк изпълнител на СИМП в касационната жалба. Обстоятелството, че тя се намира в трудовоправни отношения с болницата, касае възнаграждението й за болничната помощ, докато в настоящото дело се търси заплащане на уговорено в НРД за 2005 г. договорно заплащане на извънболнична помощ, осъществявана паралелно с тази по трудовото правоотношение. Именно защото осъществяването на извънболничната помощ от лекаря специалист назначен по трудово правоотношение към болничното заведение не влиза в преките му задължения по трудовия договор с болницата, за нея му се дължи договорно определената между Н в рамките на посочения % -не по-малко от 35 в НРД за 2005 г. Въз основа на заключението на съдебно икономическата експертиза, изслушана в първата инстанция е определена дължимата сума. От нея е установено, че като елемент от тр.възнаграждение на ищцата е заплащана едва 4% от осъществяваната извънболнична помощ при дължими не по-малко от 35%. Присъдената сума от 5002.69 лв представлява именно незаплатената част от тази извънболнична помощ за 2005 г.
Като е формирал изводите си във връзка с различията в трудово правното положение на ищцата като лекар в болницата по отношение на предоставяната от нея болнична медицинска помощ и осъществяваната на договорно основание, произтичащо от договора между Н във връзка с НРД за 2005 г., в който ищцата има качеството на пряк изпълнител по СИМП, извънболнична специализирана медицинска помощ като лекар “К”, въззивният съд е постановил съдебния си акт в съответствие със спецификата на осъществяваната дейност от ищцата в двете й качества и при точно прилагане на закона е реализирал договорната отговорност на ответника М. П. за извънболничната помощ, предоставена в посочената календарна година от ищцата в рамките на установения минимален % посочен в НРД за 2005 г. Не е налице предпоставката на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, поради което такова не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 3.VІІ.2008 г. по в.гр.д. № 277/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: