О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
София 13.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4022 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ю. ДП ТП Д. ”И” срещу решение 29.02.12г.по в.гр.дело № 14836/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 17.02.11г.по гр.дело № 46248/09г.на СРС ІІ- 64 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Л. Д. Н..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 887 от 13.05.04г.по гр.дело № 1800/02г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК и решение от 19.12.11г.по гр.дело № 1166/11г.на ОС-Благоевград,за което няма данни да е влязло в сила.В самото изложение се излагат и оплаквания за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № Н-598 от 4.08.09г.,с която на основание чл.9з ал.1 т.9 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл.325 т.3 КТ е прекратен трудовия договор с ищеца Л. Д. Н. от длъжността „заместник – директор” на Л. „И”,считано от 5.08.09г,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че трудовото правоотношение,възникнало по силата на заповед № Н-041/5.02.08г.на министър председателя,със срок за изпитване без уговорка за периода на срока и в чия полза е уговорен,се е трансформирало в безсрочно,поради което не може да бъде прекратено на основание чл.325 т.3 КТК като срочно.За да направи този извод съдът е приел,че няма доказателства по делото за връчване на ищеца на трите броя заповеди на министър-председателя,с които съответно се прекратява трудовото правоотношение със срок за изпитване; назначен е на срочен едногодишен договор и е променено трудовото му възнаграждение; преназначен е на длъжност „заместник – директор”в ДЛС”И”.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният от касатора въпрос : „при прекратяване на трудов договор със срок за изпитване,който е уговорен в полза на двете страни и за срок от 6 месеца,възниква ли задължение за работодателя и в каква форма да информира другата страна за прекратяването му с писмена заповед или е достатъчно уведомяването на другата страна” е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика,обективирана в решение № 29 от 2.07.13г.на ВКС по гр.дело № 549/12г.на ІІІ г.о.; решение № 54 от 1.03.11г.на ВКС по гр.дело № 1939/09г.на ІV г.о.; решение № 72 от 5.02.10г.на ВКС по гр.дело № 2356/08г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Посочено е,че според чл.335 ал.2 т.3 КТ прекратяването на трудовия договор без предизвестие /както е в настоящия случай – чл.71 ал.1 КТ/,настъпва с получаването на писменото изявление за неговото прекратяване.Издаването на заповедта за уволнение само по себе си не прекратява трудовото правоотношение,докато заповедта не бъде връчена на работника или служителя.
Вторият въпрос:” ползването на отпуск лишава ли страната,която е в правото си да прекрати договора на основание чл.71 ал.1 КТ от възможността да прекрати договора със срок за изпитване докато другата страна не прекрати отпуска си и се яви на работа”, не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Процесуалният въпрос относно задължението на съда да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и доводи на страните не е разрешен в отклонение от задължителната практика.Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти,а оспорването на доказателствените му изводи не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено по-горе,по поставения въпрос от значение за изхода на делото има практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 29.02.12г.,постановено по в.гр.дело № 14836/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.