О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
С. 08.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1016 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Г. Г. срещу решение № 35 от 4.03.10г.по в.гр.дело № 657/09г.на С. окръжен съд,с което е отменено решение № 18 от 27.10.09г.по гр.дело № 1788/09г.на С. районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск от същата страна против П. 36150[населено място],представлявано от З. Ш.-командир на поделението за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – материалноправен и процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Приложени са копия от решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за законосъобразна заповед № 144 от 20.03.09г.на командира на поделение 36150,с която на гражданското лице Г. Г. – „оператор по ремонт на въоръжение,военни техники и имущества” във взвод за снабдяване и ремонт в поделение 36150-С. З. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за това,че същият виновно е нарушил установения пропусквателен режим в парковата територия на 11.03.09г.,като не е отчел талона си срещу постоянния си пропуск при напускане на парковата територия на дежурния по парк,той и дежурен по батарея,което е неизпълнение на чл.126 т.10 КТ и нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.10 КТ.Изложени са съображения,че от доказателствата по делото е установено,че ищецът е извършил нарушението,за което му е наложено дисциплинарно наказание;спазена е процедурата по налагане на наказанието –ответникът е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ да поиска писмени обяснения от служителя; атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195 ал.1 КТ,тъй като съдържа всички необходими реквизити; съобразно критериите на закона,посочени в чл.189 ал. КТ наложеното наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от съда правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК .Посоченият материалноправен въпрос дали следва от една неясно формулирана заповед на работодателя да се прави заключение,че има неизпълнение на чл.187 т.10 КТ не е разрешен в противоречие с приложените решения на състави на ВКС-същите се отнасят за различни казуси,постановени са при друга фактическа обстановка и правните им изводи са формирани съгласно установените факти за всеки конкретен случай.В обжалваното решение съдът е приел,че заповедта отговаря на всички необходими реквизити,изискуеми съгласно чл.195 ал.1 КТ.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това мотивирана ли е заповедта или не,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да обуславя допустимост на касационното обжалване.
По посочения от касатора процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства, представени по делото,и доводите на страните е даден отговор в решение № 124/28.04.2010г.по гр.дело № 3972/08г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 331 от 19.09.10г.по гр.дело № 257/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по чл.290 ГПК,в които е прието,че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства,заедно и поотделно,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните,свързани с твърденията им.По делото е извършена такава преценка,поради което по посочения въпрос въззивният съд не е влязъл в противоречие с приложените решения на състави на ВКС,по които са направени изводи в този смисъл.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 35 от 4.03.10г.,постановено по гр.дело № 657/09г.на С. окръжен съд по жалба на Г. Г. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.