ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1272
гр. София,16.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1073 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. „Н” с. Г. срещу решение № 915 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1307/06 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация В. И. Д. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 458 от 10.11.2006 г. по гр. д. № 155/05 г. Районен съд гр. Г. е прогласил нищожността на договор от 04.05.1995 г. за продажба на прилежащи терени, сключен между О с. Г. и Т. „Н”, поради противоречие със закона и е отменил нот. акт № 79 от 04.05.2000 г. Приел е за недоказано оспорването на неистинността на удостоверение от 02.09.2002 г. на кмета на О. Г.. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че с оспорвания договор кметът на О. с. Г. е продал на Т. „Н” три имота като прилежащи терени. Терените били държавна, а не общинска собственост и за продажбата им била предвидена специална процедура по чл. 13 вр. с чл. 15 ЗС /отм./ – издаване на заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на държавния имот с която се определя и цената на имотите. Законът не бил спазен, тъй като нямало издадена заповед с посочена в нея цена, а решение № 5 отразено в протокол № 3 от 16.01.1992 г. на Общински съвет на О. с. Г., с което се разрешава на кмета на общината да продава недвижими имоти, не може да замести изискването посочено в закона. Изложил е и съображения по доводите на касатора за недопустимост на иска. В. Д. имал правен интерес тъй като с договора се отрича правото му на собственост на посоченото придобивно основание.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се посочва че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае правният интерес на трето лице да иска прогласяване нищожността на договор. Същият бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В тази връзка, решението по гр. д. № 268/02 г. на ПОС не е основание за преценка на допустимостта на жалбата, тъй като няма доказателства същото да е влязло в сила.
Въззивното решение не противоречи с приетото в посочената съдебна практика, тъй като хипотезите в разглежданите случаи са различни. Според приетото в решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр. д. № 381/2001 г. на ВКС IV ГО, е допустим иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, щом като страната има правен интерес от това. С решение № 2* от 22.09.1972 г. по гр. д. № 1599/72 г. ВС I ГО е приел, че трето лице не може да иска развалянето на договор за покупко-продажба в който той не е страна, а също неговото унищожаване и обявяване за нищожен, макар то да е собственик на част от продадената вещ, освен в изрично предвидените от закона случаи. В решение № 650 от 15.04.1999 г. на по гр. д. № 270/98 г. на ВС IV ГО съдът приел, че претендиращият за собственост на един имот, предмет на сделка между други лица, може да предяви установителен иск или осъдителен иск за собственост, но не иск за унищожаване на сделката. Още повече, че по въпроса за правния интерес на ответника ВКС се е произнесъл с определение № 301 от 21.08.2007 г. по ч. гр. д. № 764/07 г. В него е прието, че наличието на правен интерес за ответника се обосновава с оспорване на претендираното от ищеца право на собственост, или да се претендира отричаното от него право.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор, касаторът дължи заплащане на 400 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 915 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1307/06 г. на Окръжен съд гр. Б..
ОСЪЖДА Т. „Н” с. Г. да заплати на В. И. Д. 400 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: