О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
София, 20.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1515/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Л” О. , съдебен адрес: гр. С., ул. „М” № 2А, ет. 2, кантоара № 2, представлявано от С. С. М. чрез адвокат С против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 9.06.2009 г. по гр. д. № 2979/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 44 с-в от 23.12.2008 г. по гр. д. № 23032/2008 г., вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „Л” О. е осъдено да опразни и върне на „Р” ЕО. наетия по разваления договор за наем от 25.02.2005 г. недвижим имот: двуетажна сграда, находяща се в гр. С., ул. „Ч” № 61, с площ 160 кв. м., складово помещение с площ 40 кв. м. и самостоятелен двор с площ 30 кв. м. и да заплати разноски по делото в размер на 1204.10 лв.
С жалбата са заявени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е към жалбата изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и копия от съдебни решения.
За ответника по касация „Р” ЕО. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат И.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че наемното правоотношение между страните е прекратено от 5.06.2008 г. с едностранно волеизявление от страна на наемодателя за развалянето му по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради неизпълнение от страна на наемателя на задължението за заплащане на уговорената месечна наемна цена в продължение на около една година и половина, че на тази дата за наемателя е възникнало задължението да върне на наемодателя процесния имот, което задължение не е изпълнено.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване касаторът не е формулирал въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК е основано на оплакването, че в случая ответникът-наемател е осъден да изпълни задължение, което не е изискуемо, тъй като изискуемостта му е обусловена от условие на договора. Позовава се и представя Р. № 125/20.02.1992 г. по гр. д. № 1220/91 г., ВС, І г.о., постановено по иск на наследник с накърнена запазена част спрямо трето лице по чл. 37 ЗНасл; Р. № 817/14.04.1959 г. по гр. д. № 378/59 г., ВС, ІІІ г. о. относно установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 2 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с различния изход на настоящото дело в двете предходни инстанции.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано с противоречива, непоследователна или липсваща практика на ВКС. По повод на това основание за допустимост се твърди, че с обжалваното решение съдът е приел, че договор, който не е подписан на всяка страница не поражда правно действие и не следва да се кредитира като доказателства. Посоченото е извън контекста на изложените от въззивния съд съображения, а решаващ за изхода на спора между страните е изводът на съда, че законът не установява писмена форма за действителност на договора за наем, поради което в случая е установено съществуването на валидно наемно правоотношение между страните въз основа на безспорните между тях уговорки /клаузи/ на сключения договор.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „В” въззивен състав от 9.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2979/2009 г. по касационна жалба от „Л” О. , съдебен адрес: гр. С., ул. „М” № 2А /вход от пл. „В”, ет. 2, кантора № 2, представлявано от С. С. М. чрез адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: