О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
гр.София, 13.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4212 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.03.2013г. по гр.д.№122/2013г., с което ОС Благоевград е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателката – З. А. Ю., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1-3 КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 КТ, предявени от З. А. срещу [община], с които се иска от съда да отмени Заповед № РД–15–173 от 27.07.2012г., издадена от изпълняващият длъжността кмет на [община], да я възстанови на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност -„ Старши специалист Човешки ресурси” и да осъди общината да и заплати обезщетение по чл. 225 от КТ, в размер на 770.00лв., за времето през което е останала без работа-от 27.07.2012г. до 25.09.2012г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на исковете пред съда, до окончателното заплащане на дължимото, като неоснователни.
Прието е за установено, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, основано на сключен между страните по делото Трудов договор № 149 от 01.01.2005г., а видно от Допълнително споразумение към трудовия договор № 120/25.06.2012г. е, че непосредствено преди уволнението й З. А. е заемала длъжността „старши специалист – човешки ресурси”, като изпълняващият длъжността кмет на общината е прекратил трудовия договор на на основание чл. 328 ал.1 т. 2 и т. 6 от КТ.
Установено е по делото, че основанието за предприетите действия по уволнението на жалбоподателката е взетото решение № 11 по Протокол № 2 от 17.02.2012г. на Общински съвет–Б., с което е приета нова структура на Общинска администрация и въз основа на така взетото решение на Общинския съвет, К. е утвърдил Устройствен правилник на Общинска администрация, ведно с приетото ново длъжностно разписание на длъжностите в администрацията, което е в сила от 01.04.2012г. Съдът е приел, че сравнението на новото длъжностно разписание в сила от 09.04.2012г., с предишното длъжностно разписание от 01.03.2010г. сочи, че единствената длъжност „старши специалист – човешки ресурси”, която жалбоподателката е заемала, е премахната и съкратена от щатното разписание, като е създадена е нова длъжност „старши експерт–човешки ресурси и Т.”, с изискване за заемането й– висше образование, образователна степен „бакалавър”, за разлика от изискването за заемане на длъжността „старши специалист – човешки ресурси”, която е съкратена и за която се е изисквало средно образование.
Посочено е, че при сравнение на длъжностните характеристики за съкратената длъжност – „старши специалист – човешки ресурсии и за новосъздадената длъжност – „старши експерт– човешки ресурси и Т.” се установява, че за новата длъжност са предвидени наред със старите и нови трудови функции.
При анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че уволнението на Заривка Абдия е извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата, която квалификация е точно и ясно описана в заповедта за уволнение. Прието е, че допълнителните вписвания за преобразуването на съкратената щатна длъжност, за новите изисквания за заемана на създадената нова щатна длъжност, се явяват пояснение на обстоятелствата, при които е извършено съкращаването на щата, а промяната на изискванията за заемане на създадената нова длъжност, която е квалифицирана от работодателя по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ е неотносима към уволнението на жалбоподателкакта, тъй като касае новооткрита след преобразуването длъжност, която не е била заемана от въззиваемата, тъй като обективните предпоставки за осъществяването на уволнението на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ не са приложими към извършеното прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът е счел, че уволнението не е извършено от работодателят на две взаимно изключващи се основания – тези по чл. 328, ал.1, т. 2 и чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, а е налице реално съкращаване на щата и прекратяването на трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е правилно и законосъобразно, като е осъществено при спазване на законовите изисквания за това.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора- за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, за това налице ли са взаимно изключващи се основания за прекратяване на трудовия договор – това по чл.328, ал.1,т.2 и 6 от КТ и за това наличието на грешка в правното основание прави ли уволнението незаконно. Представя решение от 13.03.2007г. по гр.д.01212/2004г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че -работодателят може да въвежда нови изисквания за заемане на дадена длъжност с длъжностна характеристика, решение от 24.09.2012г. по гр.д.№874/2011г.,І V г.о. на ВКС, в което е прието, че съкращаване на щата е налице и при т. нар. ”трансформиране на длъжността”, решение от 16.12.1999г. по гр.д.№457/1999г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че няма пречка уволнението да е извършено на повече от едно основание щом са настъпили правнорелевантните факти за това.
Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по поставените от жалбоподателката въпроси за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, за това налице ли са взаимно изключващи се основания за прекратяване на трудовия договор – това по чл.328, ал.1,т.2 и 6 от КТ . В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год., IV-то г.о. на ВКС и от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., 1-во г.о. на ВКС, се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В случая въззивният съд, съобразявайки се с тази практика, е обсъдил всички доказателства по делото и възражения на страните, за да достигне до извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.344 , ал.1, т.1-3 КТ. В съответствие с практиката на съда, изразена и в представените от жалбоподателката решения на състави на ВКС , съдът е приел, че няма пречка уволнението да е извършено на повече от едно основание щом са настъпили правнорелевантните факти за това.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че поставения от жалбоподателката въпрос за това наличието на грешка в правното основание прави ли уволнението незаконно не от значение за изхода на спора, тъй като те не са обусловили извода на съда за това, че уволнението на жалбоподателката е законно. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, за да е от значение за изхода по конкретното делото, следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2013г. по гр.д.№122/2013г. на ОС Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: