О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
София, 15.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №790 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Тоника С. И. от [населено място], общ.С., срещу решение от 24.02.2012г., постановено по в.гр.д.№44/2012г. на Сливенски окръжен съд, с което след обезсилване на решение от 27.12.2011г. по гр.д.№5453/2011г. на Сливенски районен съд в частта, с която е разгледан инцидентен установителен иск относно основанието на уволнението на Тоника И. производството е прекратено в тази част, и с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените от Тоника С. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, чл.226, ал.1, т.2 и ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ; чл.222, ал.1 КТ; чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.2 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. В. П., в качеството си на [фирма], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявените от Тоника С. И. срещу И. В. П., в качеството й на [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, чл.226, ал.1, т.2 и ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ; чл.222, ал.1 КТ; чл.150 вр. чл.262, ал.1, т.2 КТ и след обезсилване на решението в частта, с която е разгледан инцидентен установителен иск относно основанието на уволнението на Тоника И., производството е прекратено в тази част.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по въпроса: „подлежи ли на отмяна заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която фактическото основание, посочено в заповедта, не съответства на посоченото правно основание”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е следвало да бъде решен, тъй като не е от значение за изхода на конкретното дело. По делото е установено, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване и отмяна на уволнението като незаконно, е неоснователен като погасен по давност и поради това искът е отхвърлен.
Касаторът е посочил и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил правен въпрос, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства за извършване на разноски за касационното касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2012г., постановено по в.гр.д.№44/2012г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: