О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
София 17.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4169 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Р. Х. от [населено място] чрез пълномощник адв.Р. М. срещу решение № 227 от 8.05.14г.по в.гр.дело № 272/14г.на Плевенския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 163 от 4.02.14г.по гр.дело № 1403/13г.на Плевенския районен съд.С него са отхвърлените предявените от същата страна против [фирма]-П., представляван от С. И. З. искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 6 000 лв за имуществени вреди и 1000 лв за неимуществени вреди,настъпили в резултат на частично събаряне на сграда,находяща се в [населено място], [улица],поради неукрепване на изкопни работи при строеж на сграда в имот на [улица].
В приложеното изложение се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът счита,че въззивният съд е разрешил въпроса за отговорността на строителя по чл.163 ал.3 ЗУТ за непозволено увреждане на съседни на строителството имоти,което е в причинна връзка с извършените строителни работи,в противоречие с решение № 215/26.05.11г.по гр.дело № 874/10г.на ВКС,І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] чрез пълномощник адв.В. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът З. Х. е собственик на идеална част от недвижим имот в [населено място] и намиращата се в него жилищна сграда,с административен адрес [улица].През 2008г.в имота на [улица] открита строителна площадка за изграждане на жилищна сграда,с възложител на обекта – [фирма],строителен надзор- [фирма] и строител – ответника [фирма].След започване на изкопните работи, на 4.08.08г.е съборена външна стена на жилището на ищеца,паднала е част от покривната конструкция,повредена и дограмата и др.,в резултат на което същото е станало необитаемо.Строителството в съседния имот е приключило и на 14.07.11г.сградата е въведена в експлоатация.Съдът е приел от гласните доказателства,че стената на къщата е бутната от багер при извършване на изкопните работи.Изкопът е бил извършен с машини и работници на Г.,на основание договаряне с възложителя на обекта [фирма].Направен извод,че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска,тъй като повреждането на сградата на ищеца не е в резултат на дейност,извършена или възложена от него.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос се отнася до формиране на вътрешното убеждение на съда при обсъждане на събраните доказателства за това налице ли са предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Нормата на чл.163 ал.3 ЗУТ е приложена към доказателствата по делото и конкретната им преценка от решаващия съд е довела до извода за неоснователност на претенцията в разглеждания случай. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
Приложеното към изложението решение по чл.290 ГПК не е относимо към разглеждания случай,тъй като разглежда хипотезата на предявен иск по чл.109 ЗС и не е налице твърдяното противоречие.
В полза на ответника по касация не следва да се присъдят разноски,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени в настоящата инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 227 от 8.05.14г.,постановено по гр.дело № 272/14г.на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.