4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1274
С., 17.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4734/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. К. против въззивно решение от 29.12.2012 г. по в. гр. дело № 442/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-79-76 от 09.08.2011 г. по гр. дело № 12008/2010 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е прието за установено, че Ю. Б. К. дължи на [фирма] сумата 4709,03 лв. представляваща стойност на топлинна енергия за битови нужди за периода 01.11.2006г. – 30.04.2009 г. за топлоснабден имот находящ се в [населено място], ж. с. „Света троица”, [жилищен адрес] ведно със законна лихва върху главницата считано от 10.12.2009 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14934/2009 г. на Софийски районен съд до окончателно изплащане на задължението и сумата 1064,81 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2007г. – 12.11.2009г.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от 19.04.2013 г. жалбоподателката поддържа като основания за допускане на касационно обжалване направените от нея възражения в отговора на исковата молба с твърдения за разнопосочна и противоречива съдебна практика относно: нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката вседствие липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в Общите условия санкционирани по З.; начислени мораторни лихви върху прогнозни, а нереални задължения в нарушение на чл. 86 ЗЗД; липса на утвърдени нормативни документи за разпределяне на топлинната енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащите такива; различни подходи при прилагането на погасителната давност; пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл. 13. Към изложението са приложени съдебни решения на Софийски районен съд и едно решение на Пернишки районен съд, за които няма данни да са влезли в сила съдебни актове. Чрез тях жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на възражения направени от нея в отговора по чл. 131 ГПК, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика. Представените съдебни решения не са влезли в сила съдебни актове и не обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване – т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение съдът е отговорил на възраженията на жалбоподателката в съответствие със съдебната практика установена с т. д. № 117/2010 г. ВКС, второ т. о., по реда на чл. 291 ГПК и ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е приложил точно закона.
Прието е за доказано наличието на възникнала между страните облигационна връзка за доставка на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание посочено в закона (чл. 106а ЗЕЕЕ /отм./,респ. чл. 153 ЗЕ) и Общите условия разгласени в централни и местни ежедневници, които обвързват потребителя, ако той не ги е оспорил; обсъдил е въведения принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия (чл. 109 ЗЕЕЕ /отм./ чл. 156, ал. 1 ЗЕ), с което е гарантирано правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата топлинна енергия, която подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата по утвърдени конкретни правила за разпределение на топлинната енергия, които съдът е развил в мотивите на решението; изложил е съображения относно законосъобразността на извършеното дялово разпределение и в тази връзка е обсъдена допусната съдебно – техническа експертиза; приложена е тригодишната погасителна давност относно вземанията на ищцовото дружество съобразно приетото в ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС; обсъдено е възражението относно редовността на водените от ищеца счетоводни книги и начина на изписване на цените в счетоводните документи; отговорено е на възражението относно начисляване на лихви върху прогнозни стойности, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 155 ЗЕ, която създава възможността задълженията на потребителите към топлопреносното предприятие да се заплащат на прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, т. е. създадена е възможността прогнозната сметка определена по ред посочен в закона и Наредба № 16-334 и дължима в сроковете съгласно Общите условия, против които потребителят не е възразил, да се счита за дължима и при неизпълнението й в срок въз основа на нея да се начислява обезщетение за забава. В заключение съдът е приел, че начислените суми на жалбоподателката са определени като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в Абонатната станция, на база правилно извършено дялово разпределение и остойностяване на доставените количества топлинна енергия, а при неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп за отчет на база определени от закона мощности и стойности.
В изложението жалбоподателката не установява наличие на противоречива съдебна практика по дадените с обжалваното решение отговори, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.12.2012 г. по в. гр. дело № 442/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ