ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1274
София, 27.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 250 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на Е. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 04.11.2011г. по гр.д. № 308/2011г.
Ответницата по касационната жалба Р. С. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за нейната неоснователност, но не и относно допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СОС е отменил решението на Радневския районен съд 23.ІІІ.2011г. по гр.д. № 851/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Е. Д.Д. срещу Р. Ст.Д. иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 6000лв. по договор за заем от 16.VІІІ.2010г., ведно със законна лихва от 13.ІХ.2010г. – датата на подаването на заявление по чл.417 ГПК, и в тежест на Д. са присъдени 1320лв. разноски в полза на Д..
За да постанови решението, въззивният съд е приел по възражението на Д., че сключеният между страните на 16.VІІІ.2010г. договор за заем е нищожен поради противоречие с чл.252 ал.1 НК. Въведена е забрана да се извършват по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки без съответно разрешение. Д. е получил наказание за престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 НК /за това, че през 2008г. и до 22.ІІ.2011г. е извършвал системно, по занятие банкови сделки – предоставял парични средства в заем срещу уговаряне на 10% или 8% месечна лихва на физически лица, между които и Д., за които сделки се изисква разрешение по Закона за кредитните институции – чл.2 ал.1/, поради което договорът е нищожен.
В изложението на Е. Д.Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото нищожен ли е сключеният между страните договор за паричен заем поради противоречие с чл.252 ал.1 НК в случай, че заемодателят е осъден за престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 НК. В тази връзка са изложени съображения, че действително чл.252 ал.1 НК въвежда забрана за извършване по занятие на банкови, застрахователни и други финансови сделки без съответно разрешение, но забраната визирала „дейността”; съдът не се съобразил, че непосредствения обект на престъплението съвпада с името на раздел ІХ от НК „Пресктъпление против паричната и кредитна система”; конкретен обект на престъплението по чл.252 НК е банковата система, тъй като се нарушава монопола на банките да предоставят кредити и пострадал от престъплението е субект, имащ право да извършва банкова дейност; съдът не съобразил, че гражданскоправните последици от деянието са получаване на значителни неправомерни доходи; законодателят предвидил и възможността за конфискация на имущество на дееца; Съдът се произнесъл и по въпроса също в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК при влязла в сила присъда срещу заемодателя за извършено престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 НК сключените от него договори за паричен заем нищожни ли са поради противоречие с чл.252 ал.1 НК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай релевираният като основание за допускане на касационно обжалване въпрос /двата поставени въпроса са еднакви по съдържание, различават се само редакционно/ не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като той не е от значение за изхода на делото. Това е така, защото решаващият извод на въззивния съд, въпреки непрецизната му мотивировка, е друг, а именно, че договорът за заем е нищожен, тъй като е сключен при въведена със закон забрана да се извършват по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки без съответното разрешение, нарушаването на която е установено с одобреното от Старозагорския окръжен съд споразумение по НОХД № 284/2010г., с което Д. е признат за виновен в извършването на такава дейност и му е наложено наказание лишаване от свобода и глоба. С оглед на това и на задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение на ОСГТК, касаторът следваше да постави като основание за допускане на касационно обжалване въпросът „нищожен ли е договор за заем, сключен в нарушение на въведената със закон забрана за извършване по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки без съответното разрешение, за което по съответния ред е ангажирана наказателната отговорност на заемодателя”, което, обаче, той не е сторил с поставения въпрос, а, както вече бе казано, касационният съд не може да стори това служебно. Следователно в случая не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Останалите релевирани в изложението съображения във връзка с поставения от Д. материалноправен въпрос представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те може да бъдат подлагани на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, ІІ граждански състав, № 267 от 04.ХІ.2011г. по гр.д. № 308/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: