О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 17.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2737 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Р., чрез адв. С. З., срещу въззивно решение № 66/21.02.2014 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1491/2013 г. от съд.
Насрещната страна П. Н. П., чрез адв. И. И., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото в изложението липсва поставен процесулноправен или материалноправен въпрос, а и приложените съдебни решения са ирелевантни за спора. Позовава се на разясненията по ТР №1-2009-ОСГТК ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът в изложението не е посочил кой е материално правният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат.
Страната се е обосновала със следното: „Приложената съдебна практика касае противоречиво решаване от съдилищата на материалноправни въпроси по договор за изработка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и възможност за уеднаквяване на съдебната практика от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
Няма поставен правен въпрос, по който въззивният съд, според касатора, се е произнесъл в решението си в противоречие с приложената съдебна практика, съответно обосновка какво е конкретното отношение на правния въпрос към резултата по спора. Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
В случая съдът не би могъл да уточни въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и от съдържанието на касационната жалба, в която няма и никакви оплаквания във връзка с основното и единствено съображение на въззивния съд да отхвърли иска – според въззивната инстанция задължението на ответника по договора, от който черпи права ищецът, било се погасило поради невъзможност за изпълнение и договорът бил развален.
Към изложението са представени копия на съдебни решения, но само те, без яснота за правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, няма как да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд е длъжен да прецени в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК дали приложените решения касаят сходен на разгледания казус, как в тях са решени повдигнатите от касатора въпроси, тези въпроси разрешени ли са и в обжалваното въззивно решение, съответно установява ли се противоречие в отговорите на правните въпроси. Това е така, защото касационното обжалване се допуска по общи въпроси, които се стоят в основата на правните изводи на въззивния съд, а не по принцип. Въпросите, повдигнати от касатора, трябва да имат значение за конкретното дело, за да е допустимо разглеждането на касационната жалба по същество.
Както вече бе посочено, в изложението на И. Н. няма поставени никакви въпроси, поради което няма как да се извърши и преценката за противоречивото им разрешаване.
Твърдението, че „въпросът”, който и да е той, е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото няма и обосновка по допълнителния критерий – касаторът само е цитирал бланкетно съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 66/21.02.2014 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1491/2013 г. от съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: