О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1275
София, 18.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6410/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. Й. Г., чрез назначен служебен защитник-адвокат М. М. А.-Адвокатска колегия-П., против въззивно решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, ІV гр. с-в № 340/13.06.2013 г., постановено по гр. д. № 406/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Плевен № 322/20.02.2013 г., постановено по гр. д. № 5917/2012 г., с което е отхвърлен предявения от И. Й. Г. ЕГН [ЕГН] против Й. И. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 14 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически тормоз за периода 1972-2012 г.
С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се решението да се отмени и постанови друго решение, с което искът да се уважи изцяло.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на ТР № 73/27.01.1986 г. по гр. д. № 43/1985 г., ВС, ОСГК; Р. № 1387/9.11.2000 г. по гр. д. № 781/2000 г., ВКС; Р. № 643/4.02.2009 г. по н. д. № 533/2008 г., ВКС, НК, І н. о. Формулирани са следните въпроси в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: 1. Може ли влошаването на физическото или психическото състояние да е начален момент за предявяването на иска; 2. Следва ли ищецът в това си физическо и психическо състояние да носи цялата доказателствена тежест; 3. При този характер на увреждане кога следва да се приеме, че е налице проява на вредите, с оглед определяне началния момент на давността.
За ответника по касация Й. И. Г. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД, като е приел, че е неоснователен.
Преди всичко въззивният съд е посочил предпоставките за успешното провеждане на иска-деяние /действие и/или бездействие/, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Посочил е доказателствената тежест на ищеца да установи в процеса противоправни действия или бездействия от страна на деликвента, наличието на претърпяна вреда, съответно причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и размера на претендираното обезщетение. Посочил е и презумпцията на закона по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд за неизпълнена от ищеца посочената доказателствена тежест досежно твърдяните с исковата молба вреди /вследствие заболявания/ да са настъпили в причинно-следствената връзка с поведението на бащата на ищеца, срещу когото е предявен иска. Съдът е посочил, че от началото на 2004 г. ищецът изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода” и от този момент до датата на исковата молба /19.10.2012 г./ ответникът не е имал възможност да осъществява въздействие по обективни причини.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като е посочил, че съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, при инвалидизиране давността тече от момента на признаването му от съответните здравни органи, а при инвалидизиране поради заболяване – от нейното проявление и положително установяване с констатация на медицински орган, което в случая е сторено с ЕР на ТЕЛК от 12.01.2010 г., а исковата молба е предявена на 19.10.2012 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е изпълнено от страна на касатора общото изискване за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК да се формулират правни въпроси от значение за изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл с решаващите си правни изводи. Формулираните от касатора въпроси са обосновани с оплаквания за неправилност на решението, които не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Непосочването на правни въпроси в посочения по-горе смисъл само по себе си е основание за недопускане на обжалването пред ВКС.
Независимо от това, не са налице и специалните основания за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, при противоречия в практиката на съдилищата и по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, така както са разяснени с цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение-ІV-ти граждански състав № 340/13.06.2013 г., постановено по гр. д. № 406/2013 г. по описа на същия съд по касационна жалба на ищеца И. Й. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: