1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1275
София, 30.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова
О. Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1337/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. И. К., Р. И. К. и Д. И. К. със съгласието на майка си Р. И. К., тримата от гр. Р. чрез процесуален представител адвокат Щ. Щ. против въззивно решение на Варненски окръжен съд № 554/29.04.2010 г., постановено по гр. д. № 285/2010 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 3175/30.10.2009 г., постановено по гр. д. № 9965/2008 г. на В., ХІ-ти състав в частта, с която е осъдено „Е. България М.”, АД, гр. В., при участие на трето лице помагач на страната на ответника [заличено име на фирма], гр. София да заплати на всеки един от ищците по делото обезщетение за неимуществени вреди в размер по 25 000 лв. във връзка със смъртта на наследодателя им И. Р. К., настъпила при трудова злополука на 12.09.2008 г., ведно със законна лихва върху сумите, вместо което е постановено друго решение, с което предявените искове са отхвърлени до размерите на посочените сума, като е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата до пълния предявен размер от 25000 лв. до 100000 лв. за първата ищцата и до 150000 лв. за останалите двама ищци, както и иска на преживялата съпруга ищцата Р. К. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от категорията на пропусната полза в размер на сумата 300000 лв. във връзка със смъртта на съпруга й, изразяваща се в
загуба на доход за издръжка на семейството за периода от 12.09.2008 г. до 31.12.2033 г., до когато наследодателят би бил жив по средно статистически данни. Ищците са осъдени да заплатят на ответника направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на сумата 11500 лв.
Представено е към жалбата изложение относно допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на установената практика на ВКС с Р. № 1341/16.05.1957 г. по гр. д. № 3338/57 г., ВС, ІV г. о., с което е прието, че „близките на лице, чиято смърт е причинена виновно от другиго, имат право да търсят възмездяване на понесените от тях имуществени вреди с лишаването им от възможността да ползват част от доходите на починалия”. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл и по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата съгласно Р. № 749/30.04.2010 г. по гр. д. № 5928/2009 г., Р. РС, ХІ-ти гр. с-в, с което съдът е намерил искането за присъждане на обезщетение за причинени на преживялата съпруга имуществени вреди от категорията на пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход за издръжка на семейството за частично основателно и е присъдил такова обезщетение.
Формулирани са следните правни въпроси: представлява ли дохода, който пострадалият би осигурявал на семейството си, ако не бе загинал при трудова злополука, субективно право от категорията на пропуснатите ползи, и включва ли се той в обема от права, които се покриват от правната защита при материята на непозволеното увреждане; в духа на справедливостта и разума на закона ли е възможността дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука да се покрива и поглъща напълно от получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, така че при доказан по основание иск, на практика, да се изключи изцяло имуществената отговорност на работодателя в разрез с разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ. Приложени са съдебни решения, за които няма данни да са влезли в законна сила.
Постъпила е частна касационна жалба от адвокат Щ. Щ., като процесуален представител на ищците против определение на Варненски окръжен съд № 2248/14.07.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г., с което е оставена без уважение молба на доверителите му за изменение на въззивното решение в частта за разноските, на които доверителите му са осъдени в размер на 11500 лв. в т. ч. 1500 лв. заплатена от ответника държавна такса за въззивно обжалване по исковете в частта, с която са отхвърлени и 10000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
За ответника по касация „Е. България М.” АД, гр. В. чрез адвокат Н. Г. е подадено писмено становище с разбирането, че въззивното решение е законосъобразно и правилно.
За третото лице-помагач на ответника „А. България”, гр. София е подаден писмен отговор от изпълнителен директор М. И. Д. с обосновано разбиране за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не са налице основанията за допустимост, на които касаторите са се позовали /чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК/.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива съдебна практика и посочените правни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото според тълкуването на посочените разпоредби с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Приложените към изложението съдебни решения не са съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни да са влезли в сила.
Не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които да са от значение за точното прилагане на закона, разглеждането на които да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, по които въззивният съд да се е произнесъл противоречиво или да е налице необходимост от тълкуване на въпроси за решаване на делата според точния смисъл на закона.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно работниците, респ. техните наследници и те не заплащат такси и разноски по делото. Съдебните такси и разноски включват заплащане на държавна такса и разноски по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед. Заплатените от страните разноски за възнаграждение на адвокат се заплащат от страните съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Когато предявеният от работника, респ. неговият наследник иск с предмет трудов спор е отхвърлен заплатените от работодателя разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на общо основание на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При това положение обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК до размер на сумата 1500 лв. заплатена от ответника държавна такса.
В останалата част определението е законосъобразно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 554/29.04.2010 г., постановено по гр. д. № 285/2010 г.
ОТМЕНЯ определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 2248/14.07.2010 г., постановено по гр. д. № 285/2010 г. в частта, с която е оставена без уважение подадената от Р. И. К., Р. И. К. и Д. И. К. със съгласие на майка си Р. И. К. чрез процесуален представител адвокат Щ. Щ. молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 554/29.04.2010 г. в частта за разноските, касаеща осъждането им да заплатят на „Е. ОН България М.” АД, гр. В. сума в размер на 1500 лв. заплатена от ответното дружество такса за въззивно обжалване.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 2248/14.07.2010 г., постановено по гр. д. № 285/2010 г. в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: