5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1276
С., 18.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5149 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Я. З., против въззивно решение № 828 от 07.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 14741/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, с което са уважени предявените от С. К. Н. от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, последният иск уважен в размер на 6 984 лв., обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение, ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – приложима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя не попада в обхвата на другите основания, специално уредени в КТ, и по-специално, когато причината за настъпване на обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя е здравословното му състояние, което не попада в обхвата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, както и допуснато ли е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът не допуска доказателства за установяване на обстоятелствата по предмета на делото, които е посочил, че са в доказателствена тежест на страната и решава ли по този начин делото по същество предварително още с доклада по делото. По първия въпрос е посочил, че приетото от въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика и е представил определение по чл. 288 ГПК № 755 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 588/2010 г., ІV г.о. и решение № 666 от 09.04.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2473/2003 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред, а за втория въпрос твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представеното и обсъдено определение на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба С. К. Н. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че в случая не е налице уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение по причини, които са извън страните по договора, т.е. когато работник или служител, въпреки притежаваните качества, не може да изпълнява длъжността, която заема по трудов договор и това налага работодателят да го прекрати едностранно с предизвестие. В конкретния случай съдът е приел, че всъщност причина за уволнението на служителя е заболяване, което обаче не е установено да е довело до трайна нетрудоспособност от трудово-експертна лекарска комисия, като здравословното състояние на служителя не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, независимо дали е установена трайна нетрудоспособност или друго увреждане на здравето, което прави невъзможно ефективното изпълнение на задълженията по трудовия договор. Болестното състояние или друго увреждане на здравето като причина да не се изпълнява трудовия договор, е основание по чл. 325, т. 9 КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Поставеният в изложението правен въпрос от материално естество е важен, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Именно в съответствие с трайната съдебна практика, в т.ч. и представеното съдебно решение № 666/2006 г. на ВКС, постановено по стария процесуален ред, въззивният съд е приел, че здравословното състояние на служителя не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, независимо дали е установена трайна нетрудоспособност или друго увреждане на здравето, което прави невъзможно ефективното изпълнение на задълженията по трудовия договор. Болестното състояние или друго увреждане на здравето като причина да не се изпълнява трудовия договор е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ, но то следва да бъде установено по съответния, предвиден в закона ред – чрез заключение на трудово-експертната лекарска комисия, което в конкретния случай не е налице. Възприетото от въззивния съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ съответства на задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 342 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 11/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 380/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да са непреодолими за и от страните, какъвто безспорно не е настоящият случай, в който като причина за това уволнително основание е посочено болестно състояние на ищцата. Вторият правен въпрос от процесуално естество, не е обусловил изхода на спора, поради което не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като дори да са допуснати съществени процесуални нарушения/в случая от първоинстанционния съд/, когато не са основополагащи, те се отнасят до правилността на постановеното въззивно решение, което е предмет на касационния контрол и са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и биха били предмет на проверка от касационния съд само ако е допуснато касационното обжалване, какъвто не е настоящият случай. Освен това липсва обосновка защо решаването на този процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което основание за допускане на касационното обжалване е приложимо в случаите, при които разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи. Следва да се подчертае, че релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 828 от 07.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 14741/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, по касационна жалба с вх. № 26639/07.03.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: