1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1276
София, 30.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Декова
О. Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1158/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. В. Д. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. София чрез адвокат Н. М. против въззивно решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение № 121/8.03.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с разбирането, че обжалваното решение противоречи на Р. № 758/25.11.1988 г. по гр. д. № 641/88 г., ВС и че касае част от имот, представляващ парцел ІХ-173, кв. 41а по плана на с. Л., Софийска област, както и на Р. № 238/11.04.2000 г. по гр. д. № 1031/99 г., ВКС, І г. о. и Р. № 775/27.04.1999 г. по гр. д. № 1166/98 г., ВКС, V г. о. Посочените основания за допустимост на касационното обжалване са обосновани със следните аргументи: в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ окръжният съд не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност, изключвайки показанията, дадени пред нотариус за съставяне на констативен нотариален акт № 33/2005 г. на нотариус Г. с район на действие ЕПРС; съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства във връзка с писмените доказателства; съдът не е отграничил и не е преценил отношението на наследниците на Б. К. като държатели на имота; съдът не е преценил правилно оспореното от ищцата-касатор удостоверение на кмета на с. Л. за установяване на обстоятелството, че Б. и Б. К. И. са едно и също лице, както и че становището й не е в правомощията на кмета да издава такива удостоверителни документи.
Ответниците по касация П. А. Д. чрез дъщеря и пълномощник Г. П. Д. е оспорил касационната жалба като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
Ответникът по касация Г. П. Д. е оспорила касационната жалба като недопустима и неоснователна с писмен отговор.
Ответникът по касация Ц. К. П. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение на Елинпелински районен съд № 179/5.01.2007 г. по гр. д. № 273/2005 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от Б. В. Д. срещу П. А. Д., Г. П. Д. и Ц. К. П. искове по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нот. а. № 34/2005 г. на нотариус И. Г. и за отмяна на нот. а. № 22/2005 г. на същия нотариус в частта досежно удостовереното право на собственост на П. А. Д. върху дворно място с площ от 575 кв. м.-УПИ ІІ-172, кв. 42а по плана на с. Л., заедно с построената в него стопанска сграда, както и е отхвърлен предявеният от Б. В. Д. срещу Ц. К. П. иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нот.а. № 33/2005 г. в частта, с която П. А. Д. е признат за собственик на дворно място с площ от 445 кв.м.-УПИ ІІІ-173, кв. 42а по плана на с. Л., заедно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и е прекратено производството по делото в тези части.
Оставено е в сила решението, с което е отхвърлен предявения от Б. В. Д. срещу П. А. Д., Г. П. Д. и Ц. К. П. установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че Б. В. Д. е собственик на дворно място с площ 445 кв.м.-УПИ ІІІ-173, кв. 42а по плана на с. Л. ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, както и предявеният от Б. В. Д. срещу П. А. Д. и Г. П. Д. иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на нот. а. № 33/2005 г. в частта, с която П. А. Д. е признат за собственик на дворно място с площ 445 кв.м.-УПИ ІІІ-173, кв. 42а по плана на с. Л. с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж.
Обезсилено е решение № 185/30.12.2008 г. по гр. д. № 273/2005 г. по описа на Елинпелинския районен съд /ЕЛРС/ и вместо него е постановено оставяне без движение молба на Б. В. Д. за допълване на решение № 179/5.01.2007 г. по гр. д. № 273/2005 г. на ЕЛРС с произнасяне по предявени от Д. установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ за собственост на 1/12 ид. ч. от УПИ ІІ-172, кв. 42а по плана на с. Л..
Основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение не е налице.
Съгласно изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да посочи в изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. Посочването от касатора на правния въпрос съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС извършва селектирането на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК. Непосочването от страна на касатора на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост са касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК и по които касационната инстанция се произнася по жалбите, допуснати до касационно разглеждане.
В конкретния случай с изложението относно допустимостта на касационното обжалване не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението изцяло съдържа оплаквания на касатора за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства, възприемането на фактическата обстановка и правилността на постановеното решение. Изложените твърдения са общи оплакваниа на касатора без конкретизация и обосноваване с оглед фактическите обстоятелства по делото, което препятства възможността от обстоятелствената част на изложението Върховният касационен съд да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанието за допустимост на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само е посочено, но не е обосновано.
Приложени са съдебни решения по отделни казуси на ВС и на ВКС по отменения ГПК, които не са съдебна практика по смисъла на т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложените към изложението решения с оглед основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така, Р. № 758/1988 г. ВС е отменително решение, постановено по реда на прегледа по реда на надзора, с което не е разрешен по същество правен спор. Независимо от това решението касае УПИ ІХ-173, който не е предмет на настоящото дело. Касаторът признава в жалбата, че за този УПИ ІХ-173 е било установено с последващо решение на С., че самата тя-Б. В. Д. не е негов собственик, а е установено, че собственик е ответник по касация Ц. К. П..
Р. № 238/2000 г. по гр. д. № 1031/99 г., ВКС и Р. № 775/1999 г. по гр. д. № 1166/98 г., ВКС касаят спор за собственост между съсобственици на основание наследяване, какъвто спор по делото няма, поради което тези решения не са относими към конкретния случай.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение № 121/8.03.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г. по касационна жалба от Б. В. Д. от гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: