О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1276
гр.София, 07.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1019/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ю. Д. З. и Ж. Д. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 332 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 749/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2027/ 2007 г., като по този начин касаторите са осъдени да заплатят на Б. В. Т. на основание чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД сумата 10 000 евро – представляваща двоен размер на задатъка, предаден по силата на предварителен договор от 05.05.2004 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че са налице условията по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК, тъй като въззивният съд разрешил спорните по делото материалноправни въпроси за тълкуване на договорните клаузи, за действието на задатъчна клауза в нищожен договор и за приложението на чл.33 от ЗС в противоречие с практиката на ВКС. Твърди също така, че по поставените в изложението правни въпроси има противоречива практика на съдилищата и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
Ответникът по касация Б. В. Т. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че в договора на страните, макар това да не е посочено изрично, страните са придали на авансово платената сума от 5 000 евро значението на задатък. С този договор праводателката на касаторите се е задължила да продаде недвижим имот, на който не е била единствен собственик. Впоследствие е отказала да изпълни задължението с мотив, че останалите съсобственици не са съгласни да продават. Съдът е отхвърлил доводите за пороци в предварителния договор, приел е, че обвързва страните и че при неизпълнение на задълженията на продавача той дължи връщане на сумата 5 000 евро в двоен размер.
Следователно поставеният от касатора правен въпрос дали е задължително в предварителния договор предадената при сключването му сума да бъде обозначена като задатък, за да настъпят последиците по чл.93 ал.2 от ЗЗД в случай на неизпълнение, обуславя въззивното решение. По този въпрос има и противоречива практика, тъй като във влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 393/ 2004 г. той е разрешен положително, докато в обжалваното в настоящото производство решение съдът му е отговорил отрицателно. Поради това са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и обжалването следва да бъде допуснато, като останалите повдигнати от жалбоподателите правни въпроси ще бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество. На същите следва да бъде дадена възможност да внесат дължимата държавна такса за разглеждане на спора.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 332 от 24.02.2011 г. по гр.д.№ 749/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 391,16 лв (триста деветдесет и един лева, шестнадесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: