ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1276
гр. София, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1126 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Ж. Г. и К. И. К. срещу решение № 297 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 2057/08 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация П. П. Я. и Я. С. Я. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2* от 07.07.2008 г. по гр. д. № 9349/07 г. на Районен съд гр. В., с което предявения от Г. Г. и К. К. отрицателен установителен иск за собственост срещу П. Я. и Я. Я. е отхвърлен.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае установяване неистинността на документ по реда на чл. 15 ал. 1 т. 6 ЗАП и чл. 154 ГПК /отм./. Съдът се произнесъл и по материалноправен въпрос за преценка на строеж към 01.03.1991 г. изградена до покрив. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ответниците била предоставена земя за ползуване по реда на ПМС № 1/81 г. Във връзка с открито производство по оспорване на подписа на председател на ИК на ОНС съдът приел, че според графологична експертиза подписът върху протокола не е негов, а на заместник председател. Липсата на подпис от председателя според съда не е равнозначно на липсата на протокол от заседанието, тъй като протоколът е подписан от другото длъжностно лице – секретар на ИК който не е оспорен и съгласно чл. 51 ал. 3 ЗНС /отм./ удостоверява настъпването на отразените в него факти. Нямало и пречка за делегиране на права от председателя на заместника му, затова съдът приел че взетите решения изхождат от компетентен орган. Ответницата П. Я. била ползувател и нейното право било трансформирано в право на собственост. Приел е също така, че в имота до 01.03.1991 г. имало изградена сграда. Тя била годна за обитаване и имала необходимите инсталации. Според свидетелски показания тя съществувала от 1978 – 1979 г. Съдът е изложил и съображения, че оценителният акт за земята бил издаден от компетентен орган по делегирани от кмета на общината права. Длъжността „кметски наместник” била обособена на местно ниво в структурите на общинската администрация, а и разпоредбата не предвижда изключителна компетентност на кмета да одобрява оценките. Изложил е и доводи че няма доказателства за идентичност на притежавания от наследодателя на ищците имот с признатия за възстановяване.
Законодателят е предвидил, че противоречивата съдебна практика трябва да е влязло в сила решение. В тази връзка, основание за преценка дали има противоречиво решаване на въпроса са решенията на ВКС, но не и предходните им първоинстанционното и въззивното решение.
Няма различие в тълкуването и прилагането на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В решение № 78 от 14.02.2008 г. по гр. д. № 1218/07 г. на ВКС ІІ ГО е прието, че в тежест на лицата, които са придобили права по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е да докажат наличието на законовите предпоставки за това право. Такъв елемент е наличието на сграда. В тежест на ответниците е да докажат наличие на сезонната постройка построена до 01.03.1992 г., тъй като от този факт те ползуват благоприятни последици. Според решение № 4 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 5415/07 г. на ВКС ІV ГО, права по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, на които е предоставено право на ползуване на земеделска земя по силата на някой от актовете на П. на НС, ДС или МС. Липсата на доказателства в тази насока е отрицателна процесуална предпоставка за придобиване правото на собственост. Необходимо е освен това да се докаже наличието на постройка в имота до 01.03.1991 г. Въззивният съд е съобразил цитираната норма, но е приел с оглед фактите по делото, че ответницата е получила право на ползуване върху земеделски имот въз основа на акт на МС, който е трансформиран в право на собственост, тъй като до 01.03.1991 г. в имота имало построена сграда и тя е заплатила определената цена за имота. При формиране на крайния извод за неоснователност на иска съдът не е тълкувал закона по различен начин, а е преценил по вътрешно убеждение конкретните факти. Затова не е налице основание за допустимост на касационно обжалване на посоченото основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 2057/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: