1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
гр.София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1066/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на З. В. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 94 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 134/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Ивайловградски районен съд по гр.д.№ 39/ 2010 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Прокуратурата на Република България иск, квалифициран по чл.2 от ЗОДОВ, за сумата 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.206 от НК.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд разрешил неправилно и в противоречие с практиката на ВКС материалноправният въпрос трябва ли да е повдигнато обвинение срещу едно лице, за да може то да претендира от държавата обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ или е достатъчен фактът на прекратяване на наказателното производство. Моли обжалването да бъде допуснато за да бъде даден отговор на този въпрос.
Прокуратурата не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на решението обаче е неоснователно.
За да го постанови, въззивният съд е направил правен извод, че срещу ищцата не е било повдигнато обвинение, че по делото тя е разпитана в качеството на свидетел и че след като не е имала качеството обвиняема, за нея не може да възникне право да претендира обезщетение на вредите от неоснователно обвинение. От друга страна е прието, че наказателното производство не е довело до никакви вреди за ищцата, тъй като такива тя е търпяла в резултат на образувано срещу нея дисциплинарно производство по Закона за адвокатурата.
При това положение поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не се установява по него да има противоречива практика. Приложеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 3517/ 2007 г. разглежда хипотеза, в която се претендира обезщетяване на вреди от лице, срещу което е имало повдигнато обвинение по реда на чл.409 ал.1 от НПК (редакция към ДВ бр.50 от 2003 г.). Този случай е различен от процесния, тъй като при него, макар и без формален акт, срещу претендиращия обезщетение е било повдигнато обвинение. В настоящето производство въззивният съд приема, че ищцата е участвала единствено в качеството на свидетел, срещу нея не са предприемани действия по разследване, следователно не се явява лице с повдигнато обвинение. Фактическите констатации на въззивния съд не могат да бъдат контролирани в производството по чл.288 от ГПК. Между цитираното от ищцата съдебно решение и обжалваното противоречия по правни въпроси няма, така че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Други въпроси за допускане на касационното обжалване не са повдигнати, а съдът не може да прави това служебно, поради което искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 94 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 134/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: