1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
[населено място] 11. 12. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5035 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О… д… з… „Пролет”, [населено място], общ.Г., обл.Б., приподписана от адв.И. З., срещу решение от 21.05.2014г., постановено по в.гр.д.№343/2014г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 14.02.2014г. по гр.д.№806/2013г. на Районен съд – Гоце Делчев, за уважаване на предявените от А. С. Ш. срещу ОДЗ„Пролет” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба А. С. Ш., чрез процесуален представител адв.М. Ш., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. С. Ш. срещу О… д… з… „Пролет” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено с предизвестие №1/03.06.2013г. на директора на ОДЗ”Пролет”, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”касиер-домакин”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Поставя въпроси: 1/„може ли въззивният съд за основе решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни в исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, както и да основе становището си на доказателства, които насрещната страна не е заявила като възражения”; 2/”може ли съдът едва с решението си да възлага на страните неблагоприятни последици от недоказване на факти, които не са станали част от предмета на доказване, включително и защото не са оспорени от насрещната страна”; 3/”при пропуск на първоинстанционния съд да даде указания на някоя от страните на основание чл.146, ал.2 ГПК, следва ли въззивният съд да даде указания; длъжен ли е съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, ако в отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които се основава”; 4/”представлява ли съществено процесуално нарушение непълния доклад по делото от страна на първоинстнационния съд на основание чл.146 ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест на твърдяните факти; последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, първите два от поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – в мотивите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Докато в случая въпросите на касатора така както са формулирани предпоставят наличието на изводи за неправилност на въззивното решение, каквато проверка касацинното инстанция не може да извършва в производството по допускане на касационно обжалване, а едва при разглеждане на касационната жалба – ако то бъде допуснато. По останалите два въпроса има формирана задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна – с тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая въззивната жалба не съдържа такива оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.
Касаторът поставя въпрос: „какво означава реално съкращаване на щата”, който въпрос счита, че е разрешен с въззивното решение в противоречие с решение №232 от 13.06.2011г. на ВКС и решение №75 от 27.03.2012г. по гр.д.№924/2011г. на ВКС, ІІІг.о. Поставеният въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, предвид разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ /неспазването на предварителната закрила при уволнение, установена в чл.333 КТ, прави уволнението незаконно само на това основание/ – тъй като въззивният съд е приел, че уволнението на служителя е извършено при неспазване на предварителната закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.4 КТ, съдът е следвало да отмени уволнението като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Когато закрилата по чл.333, ал.4 КТ е приложима, нейното неспазване има същите последици и прави уволнението незаконно, както и неспазването на закрилата по чл.333, ал.1-3 КТ.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направенитое разноски за касационното производство в размер на 350лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.2014г., постановено по в.гр.д.№343/2014г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА О… д… з… „Пролет”, [населено място], общ.Г., обл.Б., да заплати на А. С. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Г., обл.Б., сумата 350лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: