О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
София 15.11.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4552/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за о. на н. п. и., [населено място], срещу въззивно решение №730 от 19.03.2013 г. по гр. дело №4069/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №165 от 28.08.2012 г. по гр. дело №478/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове от касатора срещу Н. И. С., действаща и като [фирма], Б. А. С., действащ и като [фирма] и Апостол Б. С., всички от [населено място], [община], за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 570 971.50 лв.
Ответниците по касационната жалба Н. И. С., действаща и като [фирма], Б. А. С., действащ и като [фирма] и А. Б. С., всички от [населено място], [община], оспорват жалбата.
П. на Р. Б. не е заявила становище.
Софийският апелативен съд е приел, че от установените факти и обстоятелства по делото не може основателно да се предполага, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. В мотивираното искане не се сочат никакви конкретни обстоятелства в тази връзка. Съдът, въз основа на анализ на представените доказателства, включително и тези свързани с начина на придобиване на имуществото и вида на престъплението, също не може да достигне до извод за наличието на такова предположение. Изискването за наличие на основателно предположение, че имуществото е придобито в резултат на установената престъпна дейност, се различава от хипотезата на чл.53 ал.2 б.”б” НК, според която се отнема придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Фактическите състави на разпоредбите на чл.53 НК и чл.4 ЗОПДИППД/отм./ са различни. Това, обаче не води до извод, че липсата на законен източник автоматично /без каквато и да е преценка от съда, отчитаща конкретиката на случая/ води до наличие на основателно предположение по смисъла на чл.3 ЗОПДИППД/отм./. Липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответниците, макар и на значителна стойност, е със средства от престъпна дейност, сочи на неоснователност на искането за отнемането му в полза на държавата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпросите за това подлежи ли на отнемане в полза на държавата имущество, което не е придобито от извършеното престъпление, от него не са генерирани облаги и за което липсва законен източник на средства за придобиването му. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №730 от 19.03.2013 год. по гр. дело №4069/2012 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, включително и задължителна такава/решение №270 от 11.09.2012 г. по гр. дело №797/2011 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея в чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД/отм./ е установена презумпция, че придобитото е от престъпна дейност, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация. Тази презумпция е оборима. В закона няма разпоредба, уреждаща презумпция, приравняваща липсата на законен източник с наличието на обосновано предложение. То се основава на всички обстоятелства по делото, като най-голямо значение има вида и характера на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход. Наличието на законен източник е обстоятелство, което изключва обоснованото предположение. Законът не съдържа изчерпателно изброяване на правомерните източници на доход. Незаконен е само този източник на доход, който е забранен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №730 от 19.03.2013 г. по гр. дело №4069/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.