О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
София, 15.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №544 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. Я. от [населено място], срещу решение от 13.01.2012г., постановено по в.гр.д. №1142/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1862/2010г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявения от
П. С. С. срещу В. А. Я. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. С. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от П. С. С. срещу В. А. Я. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за установяване на преобразуване на лично имущество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове приложението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика относно правния интерес от установителен иск за собственост, когато ищецът може да заведе ревандикационен иск. Със съдебните решения, на които се позовава касатора, е разрешен поставения от него правен въпрос. По настоящото дело обаче случаят не е идентичен с тези, разрешени по приложените решения, по които спорното право може да бъде предявено чрез ревандикационен иск. С оглед характера на търсената защита искът по чл.23 СК е насочен към признаване със сила на присъдено нещо, че ищецът е изключителен титуляр на придобито през време на брака вещно право, респ. че преобразуваната част от това право е негово лично имущество. Т.е. необходимо е /извън случаите на замяна срещу равностоен или на по-ниска стойност имот/ установяването на трансформацията по съдебен ред – с положителен установителен иск или с възражение. Исковете за трансформация могат да се водят и по време на брака. Изходът на спора е от значение дали имуществото е съпружеска имуществена общност или е изключителна собственост на единия от съпрузите. Поради това случаят не е идентичен с тези по посочените от касатора съдебни решения и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.01.2012г., постановено по в.гр.д. №1142/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. А. Я. ЕГН [ЕГН] да заплати на П. С. С. ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: