1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
С., 18.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 5446 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт М. Г., срещу въззивно решение № 3015 от 20.04.2013 г. по гр. дело № 2921/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ- 74-223 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 34547/2011 г. на Софийски районен съд, постановено е друго, като са уважени предявените от Б. Г. Д. срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 1220 от 21.07.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 и т. 3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “водач елекрокар и друга перонна механизация, и товарач” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 6343.92 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2011 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса при извършване на преценка дали извършеният подбор е законосъобразен, следва ли тази преценка да се основава на отделни технически пропуски или следва да се имат предвид всички доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Г. Д., чрез пълномощника си адвокат Е. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения въпрос е неотносим към спора.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от Б. Д. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание, но че извършеният подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено наличието на обективно съответствие на оценката по подбора с действителните качества на уволнения работник, за да се установи квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
По въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е налице задължителна практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено наличието на обективно съответствие на оценката по подбора с действителните качества на уволнения работник, за да се установи квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа.
Поставеният от жалбоподателя въпрос при преценката дали подборът е законосъобразен, следва ли съдът да има предвид всички събрани доказателства в тяхната съвкупност не обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При разрешаване на спора за законосъобразност на подбора съдът е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е изградил изводът, че той е незаконосъобразен. Обосноваността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски за касационното производство-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 930 лв.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 3015 от 20.04.2013 г. по гр. дело № 2921/2013 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място], Аерогара С., № 1 да заплати на Б. Г. Д. от [населено място], [улица], ет.І, направените разноски за касационното производство в размер на 930 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: