ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1277
гр. София, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1165 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. А. и В. Д. А. срещу решение № 507 от 21.04.2009 г. по гр. д. 153/09 г. на Окръжен съд гр. В.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. гр. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 298 от 29.01.2007 г. по гр. д. № 3336/06 г. на Районен съд гр. В.. П. е ново решение с което е отхвърлил установителния иск на М. А. и В. А. за собственост на дворно място УПИ ХХVІ-534 в кв. 34 по плана на с. К. с площ 1183.9 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, гараж и навес.
За да отхвърли иска въззивният съд е съобразил задължителните указания в отменителното решение на ВКС. Приел е, че имотът бил включен в регулационния план на селото. През 1972 г. на М. А. било дадено разрешение за строеж собственото му място, парцел **** в кв. 34 по плана на с. К., но същото било неподписано и затова не е годно доказателство за доказване на претенцията. В тежест на ищците било да докажат давностно владение върху имота от 1972 г. до подаване на исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба обаче не се сочат факти за владение по отношение на физически лица, затова следва да се приеме че владението е било по отношение на държавата. От 1972 до 1996 г. давност не е текла съгласно чл. 86 ЗС. Давностният срок на владение срещу общината от 01.06.1996 г. до подаване на исковата молба не бил достатъчен за придобиване на имота на това основание поради наложения мораториум.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае възможността за придобиване на имот по давност. Поддържа се, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващ основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените доводи обаче представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разрешеният от съда въпрос за неоснователност на предявения иск няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а има значение с оглед данните по конкретното дело. Освен това, по предмета на спора има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение на чл. 79 ЗС. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касаторите не е основание да се приеме, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 507 от 21.04.2009 г. по гр. д. 153/09 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: