1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1278
Гр. София, 11. 12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.12.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 5417/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се поризнася по допустимостта на касационната жалба на В. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №557/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност предявеният от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск по чл.49 от ЗЗД, за обезщетяване на имуществени вреди от увреждане на собствения на ищцата апартамент, в размер на 27 274 лв..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя материалноправния въпрос от предмета на спора: предявяването на частичен иск, с посочен пълен размер на претендираното вземане, спира ли давността по отношение на непредявената част от вземането? Намира, че изводите на въззивния съд по въпроса противоречат на приетото в р. по гр.д. №428/09 г. на ВКС, първо т.о. и въпросът се решава противоречиво в практиката на ВКС, за което се позовава на р. по т.д. №391/08 г. на първо т.о. на ВКС. Според касаторката въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/2000 г., т.19 и по процесуалния въпрос: следва ли въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да подложи на собствен анализ доказателствата, събрани в производството пред първата инстанция, въз основа на които да изгради фактически и правни изводи, още повече когато такъв анализ отсъства в първоинстанционното решение?
Сочените противоречия по първия от въпросите не се установяват: въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е уважен предявеният като частичен от ищцата – за сумата 16 000 лв., от общо 160 000 лв., иск за обезщетяване на имуществени вреди от посочения деликт. В настоящия процес ищцата е предявила остатъкът от вземането за обезщетение на вредите в размер на 27 274 лв. Този иск, заведен на 21.09.12 г., е погасен по давност, която е общата петгодишна по чл.110 ЗЗД, тече от деня на непозволеното увреждане – в случая 13.02.2006 г. и изтича на 13.02.11 г.
Изводите на въззивния съд по въпроса за погасителната давност не противоречат на р. по т.д. №428/09 г. на ВКС, първо т.о. Според това решение при предявен частичен иск, давността спира да тече на осн. чл.115, б.”ж” ЗЗД за пълния размер на вземането, докато трае съдебния процес и не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Затова ищецът може да увеличи иска си по размер до пълния на вземането при висящност на процеса за него. Ако обаче такова увеличение не е направено във висящия процес и респ. – за него искът не е разгледан и уважен, както е в случая, давността за непредявения остатък не се смята за спряна по правилото на чл.116, б.”б” ЗЗД, което е приложимо и за спирането по чл.115 б.”ж” ЗЗД / р. по гр.д. №1762/11 г. на трето г.о. на ВКС/. Същото е посочено и в цитираното от касатора р. по т.д. №391/08 г. на ВКС, първо т.о. – предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото.
Първият от въпросите е обусловил изхода на спора и във връзка с него не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването. Решаващите изводи на АС са за изтекла погасителна давност за вземането. Затова вторият от въпросите – който е относим към изясняването на спора по същество и откъм фактическа страна, без да се твърди неточно установяване и преценка на относимите към давностния срок обстоятелства – е без значение за делото и не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №557/14 г. от 22.04.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: