3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1279
С., 11.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4081/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. Т. чрез пълномощник адв. В. С. Г. адвокатска колегия против въззивно решение № 73 от 21.03.2014г. по в. гр. дело № 47/2014г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 605 от 29.11.2012г. по гр. дело № 1719/2012г. на Габровски районен съд за отхвърляне исковете на жалбоподателя против АСО [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 380480 от 20.06.2012г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” на обект „Балканско ехо” – В. и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1043,35 лв. за период от шест месеца.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса, дали не се нарушава личния характер на трудовите права и задължения по чл. 8, ал. 4 КГ от обстоятелството, че писмото, с което работодателят е поискал писмени обяснения във връзка с нарушаване на трудовата дисциплина, както и информация дали работникът се полза от закрила по чл. 333 КТ е получено от съпругата на ищеца и как следва да се преценява добросъвестността на страната, при положение, че работодателят претендира, че не разполага с документи даващи медицинска информация за работника с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ при уволнение, а работникът твърди, че е представил такива при постъпване на работа. Изложени са и съображения оспорващи по същество изводите на съда за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Представена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 193 КТ, чл. 195 КТ и чл. 330, т. 6 КТ, чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът АСО [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не засягат решаващите изводи на съда за уважаване на исковете и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Обстоятелството, кой е получил писмото на работодателя до работника, с което са поискани писмени обяснения по чл. 193 ГПК и информация дали ищецът страда от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение, няма отношение към личния характер на трудовите права и задължения по смисъла на чл. 8, ал. 4 КТ. Разпоредбата определя характера на престацията работната сила по трудовото правоотношение, което се учредява с оглед личността на работника или служителя и неговите лични и професионални качества. Поради това в трудовото правоотношение не е допустимо изпълнението на задълженията и упражняването на правата на работника или служителя от друго лице, вместо него, чрез представителство, което няма отношение към получателя на посоченото писмо.
Въпросът относно добросъвестността на страните по трудовото правоотношение е поставен във връзка с приетото за установено, че работодателят е изпълнил задължението си чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/87 год. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, поискал е информация от ищеца дали страда от заболяване, за което закрилата важи и последният не е указал съдействие като е укрил здравословното си състояние, поради което е направен извод за изправността на работодателя. Даденото разрешение е в съответствие с трайната практика на ВКС, според която добросъвестността изисква работникът, който страда от заболяване, за което закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ важи, да уведоми за това работодателя при поискване на такава информация и да представи документи. Това поведение е правно дължимо от работника и съответства на задължението по чл. 2 от Наредба № 5/87г., при поискване да представи медицински документи, че страда от болест по чл. 1, ал. 1. Когато правната норма задължава субектът по едно материално правоотношение да има определено поведение и той не изпълни вмененото му задължение, поведението е недобросъвестно. Затова, позоваването на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ от работник, който не е указал съдействие на работодателя при установяване на заболяването, което има, представлява злоупотреба с права и санкцията е отказ да се признае защита на правото, с което се злоупотребява.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 21.03.2014г. по в. гр. дело № 47/2014г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ