О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1279
гр. София , 17.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 532/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Евгени И. С. е подал касационна жалба срещу решение № 369 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 845 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено частично решение от 7.07.2005 г. по гр.д. № 128 от 2004 г. на Етрополския районен съд и е отхвърлен предявеният от Е. И. С. против Т. ”М” иск за ревандикация на ливада в м. “З” в землището на с. “., съставляваща имот № 2* по картата на землището с площ от 2 405 кв.м. , означена с т. 1 ;14; 13; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 1 по комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. Главчева от 17.03.2008 г. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на закона както и за необоснованост на съдебния акт.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като считат , че решението следва да се допусне до касационна проверка при условията на посочената хипотеза. Касатора счита, че съдилищата се произнасят противоречиво по правото на възстановяване на земеделска земя при условията на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ и чл.10б , ал.1 ЗПСЗЗ предвид установяване на законността на извършеното върху терена застрояване , както и за съотношението между посочените две хипотези , предвидени в закона.
Ответникът ТПК”М” също е подал касационна жалба в частта, с която е оставено в сила първостепенното решение и е осъден да възстанови собствеността и предаде владението на Е. И. С. на земеделска земя в с. “., м. “З” с площ от 0.233 дка , ливада с площ от 2 465 дка и част от ливада с площ от 7 042 дка в същото землище. В жалбата си прави оплакване за неправилност на въззивното решение. Кооперацията е представила допълнително в изпълнение на разпореждането на съда за оставяне на касационната жалба “без движение” молба , с която сочи конкретни решения на ВКС. В молбата макар и неясно излага доводи за допускане на касационна проверка на решението в обжалваната част при условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК .
С решение № 780 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Върховния касационен съд , Второ гражданско отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона.
Софийския окръжен съд е отхвърлил частично предявеният от Е. И. С. иск за ревандикация против ТПК”М” на ливада в м. “З” в землището на с. “., съставляваща част от имот № 2* по картата на землището с площ от 2 405 кв.м. , означена с “т. 1 ;14; 13; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 1” по комбинираната скица към допълнителното заключение на в.л. Главчева и е уважил иска за три броя земеделски земи , съставляващи земеделска земя в с. “., м. “З” с площ от 0.233 дка , ливада с площ от 2 465 дка и част от ливада с площ от 7 042 дка , ограничени с буквите “ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 13, 14, 1 “ в същото землище. Заключението на в.л. Главчева, приподписано от съдебния състав е неразделна част от решението.
За част от терена , за който Софийски окръжен съд е уважил иска е намерено, че ищеца се легитимира като собственик по наследство от дядо си С. П. С. и земеделска реституция, установена с решение № 1* от 18.09.1998 г. на ПК, гр. Е.. За останалия част за която също го е уважил и която представлява ливада с площ от 2 465 кв.м. в м. “З” , землището на гр. Е. ищеца се легитимира като собственик по наследство, договор за продажба на наследство и земеделска реституция от баща си И, извършена с решение № 1* от 18.09.1998 г. на ПК ,гр. Етрополе.
С протокол от 7.10.1963 г. , ТПС Комисия при ГНС, гр. Е. е разрешила на Кооперация ТПК”М” , ответник да изгради почивна станция и ползва 11 600 кв.м. място, което е очертано в скица от 27.09.1963 г. , която е приложена към протокола . За част от тази площ ответника ТПК”М”, представя н.а. № 45, т.01, н.д. № 106 от 1972 г. който го легитимира като собственик по замяна срещу 2/8 идеални части от земите, които Н. и П. С. – синове на С. С. са внесли в ТКЗС . В момента Кооперацията владее 12,145 дка , които е оградила. Имотът по скицата от 1963 г. съвпада с 2, 9 дка с имотите възстановени на ищеца по земеделската реституция . В този терен са изградени сградите без строителни книжа. От заключението на в.л. Пешев и Г. се доказва, че Кооперацията осъществява фактическата власт върху трите претендирани имота- №№ 2* и 224001 с обща площ от 12 145 кв.м. , които е оградил. Между претендираните имоти и тези, които се ползват и са оградени от ответника има частично съвпадение по площ от 4 450 кв.м.
Съдът обсъждайки извършеното фактическо застрояване на спорния имот и конкуриращите се права на собственост на страните е намерил ,че иска е частично основателен за тази площ в която е налице застрояване , тъй като в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ. Тази площ е била предоставена с Протокол от 7.10.1963 г. на ТПС Комисия при ГНС, гр. Е. на ТПК”М” , за изградждане на почивна станция и следователно извършеното върху терена застрояване е в изпълнение на мероприятие , поради което се намираме пред приложението на хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ , която изключва земеделската реституция върху тази земя , която е загубила своето земеделско предназначение. Този текст не предвижда изискването застрояването да е станало след получаване на съответните технически книжа.
Въззивният съд е приел за категорично доказано , че ищеца е собственик на трите земеделски имота, които са му възстановени в реални граници със земеделска реституция и които неговите наследодатели са внесли в ТКЗС. На второ място е посочил че ответника, които е получил по замяна от ТПС Комисия земеделска земя , част от която е тъждествена с тази на ищеца не може да се възползва от разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ и да я запази, тъй като не е извършил разпоредителни действия с нея и реализираното застрояване не попада върху нея. Изрично е направил разграничение между разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ и чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ , което съответства на изграденото от съдилищата разбиране по приложение на двата текста.
Така направените изводи са в резултат на изпълнение на подробните указания , дадени в предходното касационно решение и съответстват на константната практика на ВКС по приложението на чл.18з, ал.3 ЗПСЗЗ, чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ и чл.10, ал.13 ЗПСЗЗ, поради което решението не следва да се допусне до касационна проверка и по двете подадени касационни жалби.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 369 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 845 от 2007 г. на Софийския окръжен съд
по касационните жалби на Е. И. С. и на ТПК”М”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: