2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …….…………………………… и с участието на прокурора……………………………………………………..…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 412 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Д. К. от [населено място], област Бургас с вх. № 13783/18.ХІІ.2015 г., подаден против определение № 279 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 27.ХІ.2015 г., постановено по т. д. № 3779/2014 г., с което касационното производство е било прекратено поради невнасянето на дължимата допълнителна държавна такса на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение частният жалбоподател К. претендира отменяването му, тъй като още преди изтичането на едноседмичния срок за внасяне на дължимата допълнителна държавна такса в размер на сумата от 3 406 лв. той бил подал молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия състав на ВКС за освобождаването му от внасяне на същата.
Ответната по частната жалба [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно производство пред предходния тричленен ВКС, частната жалба на П. Д. К. от [населено място], област Бургас, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
П. тричленен състав на ВКС, който с постановеното по т. д. № 3779/2015 г. свое определение № 579/23.Х.2015 г. е допуснал касационно обжалване на атакуваното пред него въззивно решение № 77/28.VІІ.2014 г. на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 193/2014 г., е могъл по несъмнен начин да констатира неизпълнение на ясното си предупреждение, че ако дължимата допълнителна държавна такса в размер на 3 406 лв. не бъде внесена от касатора К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това /посредством представянето в канцеларията на ТК на ВКС на съответния платежен документ/, то образуваното касационното пр-во следва да бъде прекратено. Установено е било, че настоящият частен жалбоподател е получил съобщението за внасяне на допълнителната д. т. по набирателната с/ка на ВКС на датата трети ноември 2015 г., както и че до края на тази срок, а именно датата 10 ноември с.г., сума в размер на 3 406 лв. не е постъпвала по специалната набирателна с/ка на този съд. Едва на 12.ХІ.2015 г. /или два работни дни по-късно/ с молба вх. № 12146 К. е поискал от предходния тричленен състав на ВКС освобождаване от заплащане на същата допълнителна д.т. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
В процесния случай не е имало каквато и да било пречка К. да подаде молбата си по чл. 83, ал. 2 ГПК в пределите на дадения му от предходния тричленен състав на ВКС едноседмичен срок за внасяне на таксата с определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното от него въззивно решение. При евентуален отказ, срокът за довнасяне на дължимата съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата държавна такса от 3 406 лв. би могъл и да се продължи, съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК – „при наличие на уважителни причини”. В заключение, невярно се явява твърдението на частния жалбоподател К., че бил подал молбата си по чл. 83, ал. 2 ГПК по пощата в пределите на дадения му от предходния тричленен състав на ВКС едноседмичен срок за внасяне на допълнителната д. т. Видно от приложения на лист 36 от т.д. № 3779/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, плик с баркод R PS 8018 001 BWE K, е, че върху лицевата му част има два пъти положено едно и също пощенско клеймо от датата 11.ХІ.2015 г., а на гърба на плика – такова от датата 12.ХІ.2015 г. Следователно липсват годни писмени доказателства, че подаването на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е станало по предвидения в чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК начин.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 279 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 3779/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 412 по описа за 2016 г.