О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1882/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Р. А. Д.,чрез пълномощника си адвокат Ц. И. М.,против определение №149/07.02.2014г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№1058/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №5/02.01.2014г. по гр.д.№255/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд за прекратяване на производството по делото на основание член 299,ал.2 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване:
С изложението си,депозирано с частната касационна жалба,касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.1т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба Д. К. К.,действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. П. Ч.,чрез пълномощника си адвокат И. Д. ,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че производството по гр.д.№2555/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд,е образувано по искова молба подадена от Р. А. Д. против Д. К. К.,действащ със съгласието на майка си М. П. Ч.,с която е предявен иск с правно основание член 83 ал.3 ЗЗД,за разваляне на договор за издръжка и гледане,обективиран с нот.акт №136/1993г.,сключен между ищцата и приживе синът й К. П. К.-починал на 04.06.2008г. и оставил за единствен свой законен наследник-настоящия ответник Д. К. К.-негов син.Съдът е отбелязъл,че с исковата молба се прилага влязло в законна сила решение по гр.д.№879/2009г. по описа на Казанлъшки районен съд,с което е отхвърлен предявеният от Р. А. Д. против Д. К. К.,чрез неговата майка М. П. Ч.,иск за разваляне на сключения с нот.акт №136/1993г. договор,с който Р. А. Д. прехвърля на сина си К. П. К. ? идеална част от описания в същия недвижим имот,срещу задължение за издръжка и гледане,тъй като малолетният тогава ответник не бил приел наследството по опис и нямал качеството на наследник.След така постановеното решение, Р. Д. твърди, че предявила установителен иск за собственост срещу Д. К. К. относно имота,предмет на сделката,било образувано гр.д.№7/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд и в депозирания в това производство отговор, ответникът Д. К.,заявил,че е приел наследството останало от баща му К. П. К. с конклудентни действия и е собственик на имота по наследство,и въпреки това е налице пълно неизпълнение на договора.Съдът е приел,че действително са налице предпоставките на член 299 от ГПК,поради което правилно повторно заведеното дело е прекратено и не са налице нови обстоятелства,които да сочат различна фактическа обстановка по двете дела.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК ,касаторът заявява/цитирам/:
„Обжалванията акт е постановен в противоречие със съдебната практика на ВКС-касационно основание по член 280 ал.1 ГПК,като същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос,по който съдът е отговорил в противоречие с цитираната практика на ВКС е:
Допустим ли е иск за разваляне на договор за издръжка и гледане срещу същото лице,срещу което този иск е отхвърлен със СПН поради това,че то не е обвързано от задължението за издръжка и гледане,тъй като не е наследник на купувача-длъжник по този договор,защото не е изпълнило указанията на съда,направени в хода на делото,поради непълнолетието си да приеме наследството на починалия длъжник и негов баща по опис,поради което не е и собственик на този имот,ако след постановяване на това решение,ако и да не е обжалвало решението,същото лице заявява ЗА ПЪРВИ ПЪТ И ЗА НОВА СМЕТКА,че БИЛО ПРИЕЛО наследството с конклудентни действия и че е страна по този договор за издръжка и гледане по силата на универсалното правоприемство като син на длъжника по договора и внук на ищцата-кредитор,като се има предвид,че правоотношението се състои не само от права,но и от задължения и след като това лице вече претендира собствеността на процесния имот,то следва ли да носи задълженията си по договора?”
В последната част от изложението се посочва,че с позоваването си на наследствено правоприемство на своя баща,в резултат на приемане на наследството с конклудентни действия/което се твърди само от ищцата в искова молба/,е налице нов факт и прави възможно предявяването на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му.
Ответникът по частната касационна жалба Д. К. К.,действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. П. Ч.,в депозирания писмен отговор счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение,тъй като не са налице основанията по член 280,ал.1 ,т.1 ГПК,като се излагат доводи,че изложението не съдържа ясно и точно поставен правен въпрос,а формулирания като такъв представлява изложение по фактите по делото и основания за неправилност на определението.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК,но може да го уточни и конкретизира.
С оглед съдържанието на изложението цитирано по-горе,освен описанието на изложеното в исковата молба,направените от ищцата твърдения,както и влязлото в сила решение по посоченото дело,в неговата заключителна част се поставя въпрос за допустимостта на предявения иск,поради настъпил нов факт,а именно приемане на наследството от страна на ответника и настъпило наследствено правоприемство.Такъв факт обаче не е налице,поради което и така поставения въпрос е неотносим,тъй като и понастоящем ответникът Д. К. К.- [дата на раждане] , е непълнолетен и като такъв не би могъл да приеме наследството с посочените действия,за които ищцата твърди,защото докато са недееспособни лицата приемат наследството само по опис,в каквато посока е и задължителната практика на ВКС-съгл. Решение №165/16.09.2013г. по т.д.№1057/2011г.,по описа на ВКС,ІІ ТО ,ТК.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията,сочени от касатора,за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №149/07.02.2014г. на Старозагорски окръжен съд,първи граждански състав,постановено по ч.гр.д.№1058/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: