7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2395 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 288 от 03.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1119/18 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено разпореждане № 556 от 19.01.2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 1944 от 20.12.2017г. по гр. д. № 2297/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от Г. Г. Г. и П. К. Г. против Г. Х. Г. отрицателен установителен иск за собственост.
Г. Г. Г. и П. К. Г. предявили против В. Г. Г. и Г. Х. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху едноетажна сграда с идентификатор 58894.503.222.1, находяща се в [населено място], общ. Г., обл. С. З., местност „Х. л.“, построена върху поземлен имот с идентификатор № 58894.503.222 и да бъдат осъдени да предадат владението й, както и иск по чл. 124, ал.1 ГПК срещу Г. Х. Г. да бъде признато за установено между страните, че ответникът не е собственик на едноетажната сграда и да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт № 40, том. 2, рег. № 1263, дело 194/16г. на нотариус И. Г.. С разпореждане № 556/19.01.2017г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 1944 от 20.12.2017г., районният съд прекратил производството по отрицателния установителен иск като недопустимо поради липса на правен интерес за предявяването му. Въззивният съд споделил изводите му, като посочил, че с произнасянето по иска за собственост по чл. 108 ЗС ще бъде установено със сила на пресъдено нещо дали ищците притежават право на собственост върху имота и така ще получат търсената защита, каквато не биха постигнали с отрицателния установителен иск, при уважаване на който правното им положение няма да се промени. Изложил е съображения, че при положителния установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца, а при отрицателния правото на ответника, но предметът на доказване е един и същ, тъй като ищецът следва да докаже притежаването на правата, с които да обоснове правния си интерес от отричане правата на ответника. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ищецът ще има, ако отричането на правата на ответника има преюдициално значение за упражняването на неговите самостоятелни права. Съдът е приел, че такъв не е налице, когато вече със сила на пресъдено нещо бъде установено притежава или не ищецът правото на собственост.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Г. Г. Г. и П. К. Г.. Жалбоподателите поддържат, че правният им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск се обуславя от обстоятелството, че ответниците им противопоставяли собственически права, произтичащи от прехвърлителни сделки, които не са породили вещно-транслативен ефект, доколкото праводателят на ответниците не притежавал право на собственост, което валидно да им прехвърли. Излагат подробни съображения за принципната допустимост на отрицателния установителен иск като субсидиарна форма на защита, предпочетена от ищеца с оглед степента на засягане на правната му сфера, както и относно кръга на процесуално легитимираните ответници. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището за наличие на правен интерес от предявяване на иска посочват и обстоятелството, че съобразно признанието на ответника В. Г., другият ответник по ревандикационния иск Г. Х. Г. и съпругата му М. Г. не владеят имота, а искът по чл. 108 ЗС може да бъде проведен успешно само срещу владеещия несобственик, поради което чрез него няма да постигнат търсената защита. Считат, че в производството по ревандикационен иск ищецът следва да изчерпи всичките си възражения, на които другата страна основава правата си върху спорния имот и след като това може да се направи чрез иск в отделно производство, докато спорът е висящ, то на по-силно основание е допустимо съединяване за общо разглеждане на такъв иск заедно с ревандикационния в едно производство.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК при предявен срещу същия ответник иск с правно основание чл. 108 ЗС, когато ответникът разполага с акт за собственост върху имота, въз основа на сделки, чиято действителност ищците оспорват.
2. При предявен иск по чл. 108 ЗС едновременно срещу владеещия несобственик и лицето, претендиращо право на собственост, но отричащо, че упражнява фактическа власт върху имота, налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу претендиращия собственост ответник, като се вземе предвид, че ревандикацията може да бъде проведена само по отношение на владеещия несобственик.
По тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличие на противоречива практика. В тази връзка се сочи определение № 4 от 03.01.2013г. по ч. гр. д. № 757/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 90 от 05.05.2011г. по гр. д. № 846/2010 г. на ВКС, I г.о., определение № 534 по от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, I г.о., ТР № 8/31.10.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 11 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 447/2011г. на ВКС, III г.о, ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
3. Отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо по чл. 124, ал.1 ГПК ще има ли преюдициално значение за признаването и упражняването на самостоятелно право на собственост на ищеца съгласно чл. 108 ЗС, когато ищецът основава правото си на собственост главно на основанието, че имотът не е напуснал неговия патримониум, поради недействителност на извършените сделки, по силата на които ответникът черпи правата си.
По този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение и решение № 90 от 05.05.2011г. по гр. д. № 846/2010г. на ВКС, II г.о. и ТР № 8/31.10.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита на ищците.
Ответникът Г. Х. Г. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. Жалбата е подадена след промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което при преценката за наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване следва да се съобрази новата редакция на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Не се обосновава наличието на твърдяното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по първия въпрос. Същото е мотивирано с противоречива съдебна практика. Част от нея е неотносима, а противоречието в практиката по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е преодоляно чрез постановеното ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Определение № 4 от 03.01.2013г. по ч. гр. д. № 757/2012г. на ВКС, IV г.о. е постановено в производство по чл. 288 ГПК, в което не се разрешава конкретен правен спор и не се дава тълкуване на правна норма, поради което не попада в категорията на актовете, представляващи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отделно от това разгледаната хипотеза е различна. Преценката за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обусловена от наличието на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от ищците положителен установителен иск за собственост.
С решение № 90 от 05.05.2011г. по гр. д. № 846/2010г. на ВКС е дадено правно разрешение на въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира да е носител на правото на собственост, като е прието, че от волята на ищеца зависи чрез положителен или отрицателен установителен иск за собственост и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право, но не се поставя въпросът за конкуренция между различните способи за защита при едновременното им предявяване.
С определение № 534 по ч. гр. д. № 468/2011г. на ВКС, I г.о. е разгледан въпросът за наличието или липсата на тъждество между предявени едновременно в различни производства искове по чл. 124, ал.1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС, но когато ищците по предявения положителен установителен иск са ответници по предявен ревандикационен иск, като е прието, че между двата предмета на спора няма идентичност.
В решение № 11/ 20.07.2012г. по гр. д. № 447/2011г. на ВКС, III г.о, е поставен въпросът за допустимостта на иск за обявяване нищожност на правна сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, ако страната не е релевирала възражение за нищожност на сделката във висящия процес по спора за собственост. В настоящия случай въпросът е за допустимостта на отрицателен иск за собственост, а не за нищожност на сделката, на която ответниците основават правата си.
Жалбоподателите се позовават на ТР № 8/31.10.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, като от изложението се разбира, че визират ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. В конкретния случай ищците сочат още в исковата си молба, че правният спор относно собствеността върху едноетажната страда е бил предмет на исково производство между ищеца Г. Г. Г. и праводателя на ответниците [фирма], приключило с влязло в сила решение № 436/13.08.2014г. по в. т. д. № 1083/2014г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на [фирма] върху имота. На основание чл. 298, ал 2 ГПК това решение обвързва ответника по отрицателния установителен иск, в качеството му на правоприемник на дружеството, а ищцата П. К. Г. – поради бездяловия характер на претендираната съсобственост върху процесния имот. След като между страните е формирана сила на пресъдено нещо, че праводателят на ответника не е собственик на имота, то за ищците не съществува правен интерес от повторното му установяване, доколкото ответникът основава правата си именно на правоприемство с [фирма], настъпило след две прехвърлителни сделки през 2016 г., след формиране на силата на пресъдено нещо по предходното дело. Въззивното определение е съобразено с тази съдебна практика, наличието на която изключва приложението на чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК.
В т.2Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че не е допустимо по реда на изменение на иска да се премине от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че предметът на двата иска е различен, дори когато касаят един и същ имот или движима вещ. Този извод не влиза в противоречие с решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение, затова не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приетото от въззивния съд, че предметът на доказване по двата иска е един и същ, не е прецизно, но не опорочава останалите съображения защо в конкретния случай липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Вторият въпрос не е разгледан от въззивния съд. Чрез застъпената с него теза жалбоподателите се стремят да обосноват правния интерес от водене на отрицателен установителен иск чрез евентуално отхвърляне на предявения ревандикационен. По този начин не поставят въпрос за конкуренция между ревандикационен иск и отрицателен установителен, а основават допустимостта на установителния чрез неснователността на ревандикационния, без да отчитат, че защитата, която се предоставя посредством него, е установяване на правото на собственост на ищците по отношение на ответника, независимо дали същият владее имота. В случай, че ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС докаже собствеността си, но ответникът не владее имота, срещу него ще бъде постановен установителен диспозитив, съгласно приетото в т.2А на ТР №4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Несъстоятелно в тази връзка е и оплакването за липса на произнасяне по искането по чл.537, ал. 2 ГПК при недопускане до разглеждане на иска по чл. 124, ал.1 ГПК и евентуално отхвърляне на ревандикационния иск в неговата осъдителна част.
Третият въпрос е зададен от жалбоподателите поради разбирането им, че имат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като чрез него ще отрекат правата на ответника Г. Х. Г., произтичащи от двете прехвърлителни сделки от 2016 г.: първата – с която [фирма] продава процесния имот на В. Г. и Г. Г. и втората, с която В. Г. заедно със съпруга си даряват на Г. Г. придобитата преди това 1/2 ид. част от имота. Въпросът не е определящ за изхода на делото поради изложените по-горе съображения. Касае се за сделки, осъществени след формиране на сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу жалбоподателите Г. Г. и П. Г. иск по чл.108 ЗС и тази сила обвързва частните правоприемници, като изключва правния интерес от нов иск за собственост срещу тях. Отделно от това наличието или липсата на вещен прехвърлителен ефект на двете сделки може да бъде предмет на обсъждане по предявения ревандикационен иск, което също изключва правния интерес от отрицателния установителен иск. Отделно от това посочената практика на ВКС не обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 90 от 05.05.2011г. по гр. д. № 846/2010г. на ВКС е неотносимо към настоящото дело, а позоваването на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, тъй като въззивното определение е съобразено с приетото в това тълкувателно решение.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК „очевидна неправилност“, което се основава единствено на твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, без да се мотивира.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 288 от 03.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1119/18 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: